Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Една от стените на салона беше панорамен прозорец, който бе преживял хода на времето само с няколко малки пукнатини. Обаче беше покрит с такава кора солни кристали, че беше станал почти непрозрачен. Пендъргаст отиде до него, почисти малка част с хартиена кърпичка, после погледна оттам. Отдолу лежеше кръгла клетка, а покрай нея бяха подредени салонни столове като около закрит басейн. С тази разлика, че там, където обикновено би трябвало да е плувният басейн, сега зееше черна дупка, облицована с тухли и заобиколена от метална защитна ограда. Тя се извисяваше на около пет метра и приличаше на пастта на свръхголям кладенец. След като се вгледа внимателно с очилата за нощно виждане, Пендъргаст реши, че в черния мрак на дупката различава горните извити пластмасови листа на няколко изкуствени палми.

Зоологическата градина. Не беше трудно да си представиш как тук под звездното небе преди половин век са се срещали холивудски величия и комарджии с пълни чаши в ръце. Смехът им и звън на кристал са се смесвали с рева на дивите зверове, докато са отпивали от уискито със сода и са гледали животните, които са се мятали долу.

Пендъргаст наум прегледа плановете на хотела и картата на мината „Златният паяк“. Зоологическата градина беше разположена точно върху задния вход на мината, използвайки тунела като място, където животните да се мятат насам-натам под погледите на гостите.

Дръпна се от прозореца и вдигна подвижния плот на бара, за да се озове на мястото на бармана. Мина покрай празните лавици, на които някога са стояли безброй бутилки фин коняк и марково шампанско, като внимаваше да не стъпва върху парчетата стъкло. Накрая се озова пред покрита с паяжина врата с едно-единствено кръгло прозорче в горния край. Той я бутна и тя поддаде с тихо скърцане, а паяжините се разделиха беззвучно. Чу тихото топуркане на гризачи. До ноздрите му стигна миризма на застояло, гранясало и изпражнения.

Отвъд вратата следваше лабиринт от кухни, складове и места за заготовка на продуктите. Агентът мина безшумно през тях, поглеждайки насам-натам с очилата, докато не откри вратата, която водеше към бетонно стълбище надолу.

Помещенията за оборудването в мазето на комплекса бяха резервни и функционални като долните палуби на пътнически кораб. Пендъргаст мина покрай едно котелно и няколко складови района – единият беше пълен с гниещи шезлонги и плажни чадъри, а другият с полици, пълни с подредени на купчини изядени от молците униформи на камериерки. Накрая стигна до желязна врата.

Тук отново се спря, за да си припомни разположението на хотела. Тази врата водеше до мястото, където работеха с животните: клетки, ветеринарни грижи, хранене. А отвъд нея беше самата зоологическа градина – и задният вход на кариерата.

Пендъргаст се опита да отвори вратата, но след толкова години металът беше ръждясал и не искаше да поддаде. Опита отново, този път упражнявайки много по-силен натиск, докато тя се отвори пет сантиметра с неприятно скърцане. Бръкна в един от джобовете на тактическата жилетка, извади малък кози крак и го приложи на десетина места по краищата на вратата, за да я освободи от ръждата, а после използва и дълбоко проникващ флотски разтворител на ръжда. Когато този път опита да я бутне, тя се отвори толкова, колкото да мине.

Отвъд нея се простираше коридор, облицован с бели порцеланови плочки. От двете му страни се редуваха отворени врати, а зад тях – езера от мрак въпреки очилата за нощно виждане. Пендъргаст напредваше предпазливо. Дори днес, след толкова години, миризмата на диви животни и изпражнения на едър дивеч тежеше във въздуха. Отляво имаше помещение с четири големи клетки от железни пръчки и врати за хранене. То се отваряше към друго помещение – облицован с плочки ветеринарен кът за прегледи и както изглеждаше, малки хирургически намеси. Малко по-надолу коридорът свършваше пред друга метална врата.

Пендъргаст се спря и се вторачи във вратата през очилата за нощно виждане. Знаеше, че зад нея се намира манипулационната – тук животните щяха да бъдат упоени, ако се наложи, за лечение, почистване или някакви специални манипулации. Онова, което можеше да разбере от плановете, бе, че помещението е играло ролята на нещо като въздушен шлюз. Пресечна точка между подземната зоологическа градина и контролираната атмосфера в района на манипулационната.

Плановете не информираха точно как е била построена зоологическата градина върху задния вход на мината. Също така не показваха дали мината е била запечатана, или е била отворена към зоологическата градина. Той беше подготвен и за двете възможности. Ако е запечатана, разполагаше със средства да я разбие: длета, чук, шперцове, кози крак и смазка.