Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Сега Пендъргаст наложи чертежа на мината върху строителните планове на стария хотел. Започна да мести очи от едната на другата, опитвайки се да запомни местоположението на „Златният паяк“ и солтънското „Фонтебло“. Строителните планове бяха подредени по етажи и ясно показваха апартаментите на гостите, просторното фоайе, трапезариите, кухнята, казиното, балните зали – и една любопитна кръгла сграда между салона за коктейли и задната крайбрежна алея. Беше наименувана като З.Г.: зоологическа градина.

Зоологическа градина — беше казал Кают. - Построиха я в естествена дупка в земята под хотела. Там долу имаше истински лъвове, черни пантери и сибирски тигри.

Пендъргаст още веднъж се зае много внимателно да сравнява строителните планове с картата. Зоологическата градина на курортния комплекс беше разположена точно над задния вход на мината „Златният паяк“.

Той загаси фенерчето и се облегна удобно. Беше напълно логично: какво по-добро място за строителство на подземна зоологическа градина от забравената, неизползвана част на отдавна изоставена кариера?

Тайнствените му домакини бяха подготвили мината за неговото пристигане и бяха положили усилия да заличат следите си. Мината беше без съмнение капан – капан, но със заден вход.

Докато изстиващият двигател лекичко пропукваше, Пендъргаст обмисляше как да действа. Под прикритието на нощта щеше да разузнае и да влезе в комплекса, да открие задния вход на мината и да се приближи към капана в гръб. Щеше да научи каква е същността на този капан и след това, ако е необходимо, да промени предназначението му или да го извади от строя. На следващия ден щеше да отиде с колата до главния вход на кариерата без никакви опити да се прикрива, сякаш не знае за капана вътре. По този начин щеше да се добере до своя домакин или домакини. Щом веднъж се озовяха в негова власт, не се съмняваше, че ще съумее да ги подтикне да разкрият какво се крие зад този скъп и абсурдно сложен заговор... и кой беше убил сина му, за да го задейства.

Разбира се, трябваше да се подготви за вероятността да е пропуснал нещо; някое неочаквано усложнение, което щеше да го накара да преработи плановете си. Обаче той беше внимавал много при наблюдението и подготовката и засега тази стратегия сякаш предлагаше най-големите шансове за успех.

Той преглежда още петнайсет минути строителните планове, запаметявайки всеки малък коридор, ниша и стълбище. Самата зоологическа градина е била в мазето, а животните в нея са били държани на безопасно разстояние от зрителите на терасата. До нея се стигаше през малка група помещения, състояща се от клетки и няколко манипулационни и ветеринарни кабинета. За да стигне до градината, Пендъргаст трябваше да мине през тези помещения, а оттам да стигне до задния вход на мината.

Извади своя „Лес Беър“ от жабката на колата, провери го и пъхна оръжието под колана. Слезе от автомобила с чертежите в ръка, тихо затвори вратата и остана да чака в мрака, напрегнал всички сетива. Сърпът на луната беше отчасти закрит от тънки облаци и хвърляше слаба светлина, достатъчна за свръхестествените му сетива. Джинсите, каубойските ботуши и джинсовата му риза бяха изчезнали: сега носеше черни панталони, черни обувки с каучукови подметки и черно поло под тактическата жилетка в същия цвят.

Цареше дълбока тишина. Той изчака още малко, като през това време внимателно оглеждаше наоколо. След това прибра плановете в джоба на жилетката и започна тихо да се придвижва в северна посока под скриващите го сенки на възвишенията.

След петнайсет минути зави на изток и се заизкачва по задната част на хълма. От скалистия връх огледа очертанията на солтънското „Фонтебло“, неговите фронтони и куполи, които на лунната светлина имаха още по-призрачен вид. Отвъд лежеше черната, усойна, неподвижна повърхност на езерото Солтън.

Извади бинокъла от джоба на жилетката и много внимателно огледа района от север на юг. Цареше тишина и нямаше никакво движение – околността беше толкова мъртва, колкото езерото, което обгръщаше. В северна посока едва успя да различи малкия черен склон, който се спускаше към главния вход на мината. Вероятно дори в момента невидими очи, скрити в руините на Солтън Палмс, го оглеждаха в очакване на неговото пристигане.

Прекара още десет минути скрит зад скалите, докато бинокълът му не спираше да се движи във всички посоки. Когато облаците пред луната се сгъстиха, той изпълзя през върха на хълма и започна да се спуска от другата страна, като внимаваше да остане в сенките от руините на стария „Фонтебло“, където не можеше да бъде видян от онзи, който наблюдаваше входа на мината. Напредваше сантиметър по сантиметър, черните му дрехи се сливаха с черния пясък, докато накрая огромният комплекс не се извиси над него и затули небето.