Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Обаче, доктор Пейдън, аз трябва да знам точно от коя кариера идва.

Докато говореше, агентът от ФБР го гледаше много настоятелно. Пейдън прокара длан по голото си теме.

— Е, господин... ъъъ... Пендъргаст, това е съвсем друга работа.

— Защо?

— Ако не мога да разпозная кариерата от един предварителен оглед – а в този случай не мога, ще се наложи камъкът да бъде изследван. Нали знаете – тук Пейдън скочи на крака, защото се гмурна в своя любим предмет, – че тюркоазите са хидрофосфати на медта и алуминия. Образуват се при перколацията на вода през скали с много кухини и празни пространства, обикновено вулканични. Водата носи разтворени медни сулфиди и фосфор освен другото, които се утаяват в пролуките като тюркоази. Югозападните тюркоази почти винаги се развиват на местата, където се намират залежи от медни сулфиди между калиев фелдшпат и интрузивни порфирити. Може да съдържат и лимонити, пирити и други железни окиси. – Той се изправи и отиде бързо с късите си крака до един масивен шкаф, наведе се и издърпа едно от чекмеджетата. – Тук виждате малка, но изискана колекция от тюркоази – всички са от праисторически кариери. Използваме ги, за да помагаме на археолозите да идентифицират източниците на праисторическите артефакти от тюркоази. Елате насам, за да виждате по-добре.

Пейдън махна на агента да дойде, после взе камъка от него и бързо започна да го сравнява е другите екземпляри в чекмеджето.

— Не виждам дори малка прилика тук, още повече че тюркоазите могат да се различават дори в рамките на една или друга част от кариерата. А това е малка база за сравнение. Да вземем това парче тюркоаз от Сирило, от кариерите Сирило в Санта Фе. Този образец идва от прочутите праисторически кариери в известната планина Чалчиуитъл в Ню Мексико. Цвят слонова кост с бледозелена матрица е голяма историческа стойност, макар и да не е от най-високо качество. А тук имам образец на праисторически тюркоаз от Невада...

— Наистина страшно интересно – мазно каза Пендъргаст, прекъсвайки потока от думи. – Споменахте изследване. Какво изследване ще е нужно?

Пейдън се покашля. Неведнъж му бяха казвали, че е склонен да прекалява е приказките.

— За да анализирам вашия камък – тюркоаза и матрицата, трябва да използвам различни начини. Ще започна с протонно индуцирана емисия рентгенови лъчи [6] PIXE - Particle-induced-X-ray emission - неразрушителна техника за определяне на елементния състав на пробите. - Б. пр. , при която камъкът се бомбардира е високоскоростни протони във вакуумна среда. Анализира се получената рентгенова емисия. За щастие тук в музея имам отлична минералогична лаборатория. Искате ли да я разгледате? – Той се обърна сияещ към Пендъргаст.

— Не, благодаря – отклони той поканата, – но съм щастлив, че сте готов да направите изследването

— Разбира се. Това ми е работата. Обикновено за археолози, но за ФБР... Господин Пендъргаст, на вашите услуги.

— За малко щях да забравя да ви спомена моя малък проблем.

— Да?

— Изследването трябва да се направи до утре на обяд.

— Какво? Това е невъзможно! Ще отнеме седмици. В най-добрия случай месец.

Настъпи дълго мълчание.

— Би ли било физически възможно да завършите изследването до утре?

Пейдън почувства мравки по кожата на главата си. Вече не беше сигурен, че този човек е толкова приятен и сговорчив, какъвто му се беше сторил в началото.

— Ами... – той пак прочисти гърло. – Разбира се, възможно е физически дотогава да се получат предварителни резултати, но това ще означава непрекъсната работа през следващите двайсет часа и дори тогава може да не успея.

— Защо?

— Ще зависи от това дали този тип тюркоаз вече е анализиран и неговият химически подпис е записан в базата данни. Трябва да знаете, че съм анализирал много тюркоази за археолозите. Помага им да разберат търговските пътища и така нататък. Обаче ако този камък идва от по-нова кариера, ние може изобщо да не сме я анализирали. Колкото по-стара е кариерата, толкова по-голяма е вероятността за успех.

Отново пауза.

— Доктор Пейдън, мога ли да ви помоля да бъдете тъй добър и да се заемете с тази задача?

Специалистът по тюркоази поглади отново голото си теме.

— Искате да будувам през следващите двайсет часа, докато работя върху вашия проблем?

— Точно така.

— Господин Пендъргаст, имам жена и деца! Днес е неделя. Обикновено изобщо нямаше да съм тук, а и вече не съм млад.

Агентът сякаш обмисляше чутото. След това бавно пъхна ръка в джоба си и извади нещо, отново скривайки го в свития юмрук. Протегна ръка и я разтвори. Вътре беше сгушен малък, проблясващ червеникав шлифован камък с тегло около карат. Пейдън рефлективно протегна ръка да го вземе, намести лупата на окото и започна да го върти насам-натам.