Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Никога не ходеше там. Кости, тази лаборатория – това беше всичко, което го интересуваше. Тя дори не е по пътя за изхода.

Д’Агоста си записа нещо.

— Някакви други въпроси? – попита на свой ред Сандовал.

Детективът си погледна часовника.

— Къде мога да намеря Фрисби?

— Ще ви заведа. – Поведе го навън от лабораторията, след това нагоре по коридора, връщайки се обратно в най-миризливата част на отдела.

Доктор Финистър Пейдън се дръпна от машината за рентгенова дифракция, над която се беше навел, само за да отскочи обратно пред онова, което му се стори като колона от черен плат. Той се отдръпна със силен протест и се оказа вторачен във висок мъж с черен костюм, който по някакъв начин се бе появил зад гърба му и може би бе стоял на сантиметри от него, докато беше работил.

— Какво, по дяволите? – попита Пейдън гневно, докато дребното му пълно тяло потреперваше от възмущение. – Кой ви пусна да влезете? Това е моят кабинет!

Мъжът не реагира и продължи да го гледа с очи в цвета на бял топаз и лице с толкова фини черти, че би могло да бъде дело на Микеланджело.

— Кой сте вие? – попита Пейдън, възвръщайки своето кураторско равновесие. – Трябва да си свърша работата, затова не може разни хора да нахлуват тук!

— Съжалявам – каза мъжът с успокоителен тон и отстъпи крачка назад.

— Аз също – кимна Пейдън донякъде успокоен, – но това наистина е натоварващо. И къде е баджът ви на посетител?

Мъжът бръкна в сакото си и извади кафяв кожен портфейл.

— Това не е бадж!

Портфейлът се разтвори, откривайки ярка смесица от златно и синьо.

— О – възкликна Пейдън, взрял се внимателно. – ФБР? Мили боже!

— Казвам се Пендъргаст. Специален агент А. Ш. Л. Пендъргаст. Може ли да седна?

Пейдън преглътна.

— Предполагам.

С грациозно движение мъжът се настани на единствения стол в кабинета освен този на Пейдън и кръстоса крака, сякаш се подготвяше за дълъг престой.

— Всичко това заради убийството ли е? – попита напрегнато Пейдън. – Защото аз въобще не бях в музея, когато се е случило. Нищо не знам за него, дори не познавам жертвата. Освен това не проявявам никакъв интерес към коремоногите. През двайсетте ми години тук никога не съм бил в тази зала. Нито веднъж. Така че, ако става дума за това...

Гласът му бавно заглъхна, когато мъжът вдигна изящната си ръка.

— Не става дума за убийството. Доктор Пейдън, защо не седнете – в края на краищата, кабинетът е ваш.

Пейдън се настани предпазливо зад работната маса, сгъваше и разгъваше ръце, докато се чудеше за какво ли става дума, защо охраната на музея не го беше информирала и дали да отговаря на въпросите, или може би да се обади на адвокат? Обаче той нямаше такъв.

— Доктор Пейдън, искрено ви моля за извинение заради това неочаквано нахълтване. Имам малко затруднение и се нуждая от помощ. Разбира се, неофициално.

— Ще направя каквото мога.

Мъжът протегна стиснат юмрук. После като магьосник бавно го разтвори, за да разкрие син камък. Пейдън, облекчен, че става дума само за трудност с идентификацията, взе камъка и го огледа.

— Тюркоаз – обяви той и го обърна. – Сега да видим от тази страна. – Взе лупа от работната маса, нагласи я на окото си и започна внимателно да го оглежда. – Изглежда естествен камък, не е стабилизиран и със сигурност не е реконструиран, импрегниран или навосъчен. Чудесен образец на скъпоценен камък с необичаен цвят и структура. Наистина много необичаен. Бих казал, че струва доста пари. Може би над хиляда долара.

— Какво го прави толкова ценен?

— Неговият цвят. Повечето тюркоази са небесносини, а този камък е необикновено тъмносин. Много тъмносин, почти до ултравиолетовия спектър. Това и златистата матрица го правят твърде рядък. – Свали лупата и върна камъка на агента от ФБР. – Надявам се, че съм ви помогнал.

— Разбира се, че го направихте – ласкателно отговори Пендъргаст, – но се надявах да ми кажете откъде е.

Пейдън го взе отново и този път го проучва по-дълго време.

— Със сигурност не е ирански. Предполагам, че е американски. Югозападен. Удивителен тъмносин цвят и матрица от златиста паяжина. Бих казал, че най-вероятно е от Невада. Аризона и Колорадо са по-малко вероятни възможности.

— Доктор Пейдън, казаха ми, че сте най-големият специалист по тюркоази в света. Сега виждам, че не са ме излъгали.

Пейдън наклони глава. Беше изненадан, че някой от полицията е толкова проникновен и такъв джентълмен като този господин.