Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Подранил съм десет минути за срещата с д-р Фрисби – каза детективът. – Нали може да ме разведете наоколо? Искам да видя къде е работил Марсала.

— Ами... – преглътна Сандовал и погледна през рамото си.

— Проблем ли има?

Друг поглед през рамо и понижаване на гласа.

— Заради д-р Фрисби е. Той не си пада много по...

Д’Агоста веднага разбра. Нямаше съмнение, че д-р Фрисби е типичен музеен бюрократ, ревнив към малкото си царство и до смърт уплашен от възможно враждебно отразяване в медиите. Можеше да си представи куратора: сако от туид, носеща се след него миризма на тютюн за лула, розови точици от подкожни косми по бръснатата брадичка, трепкащи суетливо в причудливи съчетания.

— Не се притеснявайте – успокои го Д’Агоста, – няма да цитирам имена.

Сандовал се поколеба още миг, но след това го поведе надолу по коридора.

— Разбрах, че вие сте човекът, работил най-тясно с Марсала.

— Колкото беше възможно. – Младежът все още изглеждаше малко нащрек.

— Не беше ли харесван?

— Не искам да говоря лошо за умрелите – вдигна рамене Сандовал.

Д’Агоста извади бележника си.

— Кажете ми въпреки това, ако нямате нищо против.

Сандовал попи носа си.

— Той беше... добре де, трудно беше човек да се разбира с него. Беше твърде самодоволен.

— Защо?

— Мисля, че спокойно може да се каже, че беше провалил се учен.

Минаха край нещо, което приличаше на вратата на гигантски фризер.

— Продължавайте.

— Учил е в колеж, но не успял да вземе органичната химия. Без нея си мъртъв, що се отнася до докторат по биология. След колежа дошъл тук да работи като техник. Наистина го биваше в работата с кости. Обаче без научна степен това беше пределът му. Наистина беше болно място. Не обичаше учените да го командват. Всички трябваше да бъдат много внимателни с него. Дори аз, макар да бях единственото, подобно на приятел, което Виктор имаше тук. Това не е особено учудващо.

Сандовал го поведе през вратата вляво от тях. Д’Агоста се озова в помещение, пълно с огромни метални варели. Над тях редица огромни вентилатори бяха заети със задачата да изсмукват въздуха, но изглежда това не помагаше – миризмата беше много по-силна.

— Това е помещението за накисване – обясни Сандовал.

— За какво?

— За накисване. – Сандовал докосна носа си е хартиената кърпичка. – Нали разбирате, една от основните задачи тук, в Остеологическия отдел, е да приемаме трупове и да ги превръщаме в кости.

— Трупове? И човешки?

Сандовал се усмихна.

— В миналото понякога. Жертви за медицинската наука. Днес са само животни. По-големите видове се поставят в тези варели за накисване. Пълни са с топла вода. Не са стерилни. Ако оставиш животното достатъчно дълго във варела, накрая ще се втечни и щом извадиш тапата, вътре ще останат само костите. – Сандовал посочи най-близкия варел, пълен със супа. – В момента вътре се кисне една горила.

Точно в този момент се появи общият работник, който тикаше количката с маймуната.

— Това е снежна маймуна от зоологическата градина в Сентръл Парк. Имаме договор е тях и получаваме всички техни умрели животни.

Д’Агоста преглътна с труд. Сега наистина миризмата стигна до него и усети пържените пикантни италиански наденици, с които беше закусил, да се надигат.

— Това беше основната работа на Марсала – обясни Сандовал. – Да следи процеса на накисване. Разбира се, работеше и с бръмбарите.

— Бръмбарите?

— Насам. – Сандовал се върна в главния коридор, подмина няколко поредни врати, после влезе в друга лаборатория. За разлика от помещението за накисване, тук беше пълно с малки стъклени корита, подобни на аквариуми. Д’Агоста отиде при едно от тях и надникна вътре. Видя нещо, което приличаше на голям умрял плъх. Върху него гъмжеше от черни бръмбари, заети енергично да си пълнят търбусите с леша. Дори успя да чуе шума от тяхното джвакане. Детективът отскочи назад, ругаейки под нос. Закуската опасно се размърда в стомаха му.

— Кожни бръмбари – обясни Сандовал. – Месоядни. Така сваляме месото от костите на по-малки видове. Оставят скелетите добре свързани.

— Свързани? – попита Д’Агоста с пресекващ глас.

— Нали разбирате, свързване на костите, закрепването им за метални рамки за излагане или проучване. Марсала се грижеше за бръмбарите и видовете, които постъпваха тук. Също така се занимаваше с обезмасляването.

Детективът не попита, но Сандовал въпреки това продължи да обяснява:

— Щом от екземпляра са останали само костите, те се потапят в бензол. Хубавото накисване ги кара да побелеят, стопява липидите и премахва миризмата.