Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Няма видими следи от удари, хематоми, рани от пробождане или други някакви наранявания – диктуваше съдебният лекар в микрофона. – Първоначалният външен оглед и рентгеновият преглед свидетелстват, че смъртта е настъпила вследствие на унищожителен удар в областта на гръбначните прешлени СЗ и С4, съчетан с възможно странично завъртане на черепа с прекъсване на гръбначния стълб, предизвиквайки по тази начин спинален шок.

Д-р Константинеску отстъпи от микрофона и отново си прочисти гърлото.

— Агент Пендъргаст, готови сме да започнем с... ъъъ... вътрешния оглед. – Пендъргаст продължаваше да стои неподвижен, може би като се изключи лекото наклоняване на главата. Беше много блед и Англър не беше виждал по-замръзнали черти на лицето от неговите. Колкото повече опознаваше този Пендъргаст, толкова по-малко го харесваше. Очевидно беше особняк.

Детективът отново насочи вниманието си към трупа, който лежеше на металната маса за аутопсии. Младият мъж очевидно е бил в отлично физическо състояние. Втренчен в гладките мускули и изваяните черти на лицето, непроменени дори от смъртта, той си спомни някои изображения на Хектор и Ахил по черната гръцка керамика, приписвани на т.нар. Антиопийска група.

Готови сме да започнем с вътрешния оглед . Скоро тялото щеше да изгуби красотата си.

След кимването на Константинеску помощникът му донесе минитриона „Страйкър“. Патологът го включи и го прокара по черепа на Олбън. Докато срязваше костта, дискът на триона издаваше отчетлив стържещ вой, който Англър ненавиждаше. Лекарят отстрани горната част на главата. Това беше необичайно: според досегашния опит на детектива мозъкът беше последният орган, който се вади. Повечето аутопсии започват със стандартния Y-образен срез. Може би това имаше връзка с причината за смъртта – счупен врат. Обаче Англър реши, че по-вероятната причина е присъствието на външния наблюдател в помещението. Той погледна крадешком към Пендъргаст. Мъжът изглеждаше дори по-блед от обикновено, а лицето му още по-затворено.

Константинеску прегледа мозъка, внимателно го извади, постави го върху кантар и измърмори още няколко наблюдения в микрофона. Взе няколко проби от тъканите, подаде ги на помощника и след това, без този път да поглежда към него, заговори на Пендъргаст:

— Агент Пендъргаст... планирате ли поклонение и погребение е отворен ковчег?

Миг мълчание. После запитаният отговори:

— Няма да има поклонение, нито погребение. Когато тялото бъде освободено за погребение, ще направя необходимите постъпки да бъде кремирано. – Гласът му прозвуча като острие, което стърже по лед.

Константинеску кимна.

— Разбирам. – После върна мозъка в черепната кухина и се поколеба. – Преди да продължа, бих искал да попитам нещо. Рентгеновите лъчи показаха присъствието на кръгъл обект в... ъъъ... стомаха на покойния. Въпреки това по тялото няма следи от стари огнестрелни рани или хирургически намеси. Знаете ли за някакви импланти, които може да има в тялото?

— Не – отговори Пендъргаст.

— Добре. – Константинеску кимна замислено. – Сега ще направя Y-образния срез.

Никой не отговори и съдебният лекар отново взе триона „Спайкър“ и направи два среза в лявото и в дясното рамо, продължавайки ги, докато не се срещнаха върху гръдната кост. След това завърши среза, като прокара чертата до пубиса със скалпел. Помощникът му подаде ножица и Константинеску завърши отвора в гръдната кухина, като вдигна няколкото ребра и плът, разкривайки сърцето и белите дробове.

Зад гърба на Англър Пендъргаст остана неподвижен. Из помещението започна да се носи известната миризма – миризма, която завинаги оставаше с детектива, както и воят на триона.

Константинеску извади едно след друго сърцето и белите дробове, претегли ги на кантара, взе тъканни проби, издекламира наблюденията си в микрофона, постави органите в найлонови торбички за връщане в тялото в последната фаза на аутопсията, когато трупът се сглобява отново. Черният дроб, бъбреците и останалите големи органи бяха подложени на същата обработка. Патологът насочи вниманието си към централните артерии, сряза ги и ги провери набързо. Сега вече работеше бързо в пълно противоречие с туткането си в началото.

Дойде ред на стомаха. След оглед и претегляне, заснемане и взимане на тъканни проби Константинеску посегна към голям скалпел. Това беше частта, която Англър искрено мразеше: проучване на стомашното съдържание. Той се дръпна малко по-настрана от масата.