Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Те се върнаха на централния коридор.

— Такива бяха основните му отговорности – обясни Сандовал. – Както вече ви обясних, със скелетите Марсала беше вълшебник. Затова често го караха да ги свързва.

— Разбирам.

— Всъщност той направи своя кабинет в лабораторията по свързване.

— Моля, заведете ме.

След като отново докосна носа си с кърпичката, Сандовал продължи надолу по коридора, който сякаш нямаше край.

— Това са някои от сбирките на кости – обяви той, посочвайки към поредицата врати. – Колекциите са подредени таксономически. А сега навлизаме в антропологическите колекции.

— Какво представляват?

— Погребения, мумии и „подготвени“ скелети – трупове, събирани от антрополози, често от бойните полета, както по време на Индианските войни, и донесени тук в музея. Нещо като изчезнало изкуство. През последните години бяхме принудени да върнем доста от тях на племената.

Д’Агоста погледна в една от отворените врати. Различи редици дървени шкафове с врати от вълнисто стъкло, в които лежаха безброй плъзгащи се вани със залепен за тях етикет.

След като минаха край дузина или повече хранилища, Сандовал въведе детектива в лаборатория, пълна с работни тезгяхи и маси с плотове, покрити с талк. Тук вонята беше по-слаба. Върху тезгяхите стояха скелетите на различни животни в различна степен на завършеност. Няколко бюра бяха опрени в далечната стена. Върху тях имаше компютри и бяха струпани различни инструменти.

— Това беше бюрото на Марсала – обяви Сандовал, докато сочеше към едното от тях.

— Имаше ли приятелка? – попита Д’Агоста

— Не съм чувал.

— Какво правеше през свободното си време?

Сандовал сви рамене.

— Не говореше за това. Беше повече или по-малко потаен. Фактически лабораторията беше неговият дом – работеше до късно. Струваше ми се, че няма личен живот извън лабораторията.

— Казахте, че бил ръбат тип, с когото трудно се работи. Имаше ли нещо определено, което го дразнеше?

— Винаги намираше за какво да се скара.

— Нещо, което се набиваше на очи?

Сандовал се поколеба. Детективът чакаше с бележник в ръката.

— Да, имаше едно нещо – започна най-накрая Сандовал. – Преди два месеца дойде един от кураторите на млекопитаещите с група много редки, почти изчезнали прилепи, които събрал в Хималаите. Марсала ги сложи в някои от тавите с кожни бръмбари. След това... прецака нещата. Не ги проверявал редовно, както е трябвало да прави, оставил ги прекалено дълго. Това изобщо не беше типично за него, обаче по това време, изглежда, нещо го глождеше. Както и да е. Ако не извадиш експоната навреме от тавата, може да бъде съсипан. Гладните бръмбари изгризват хрущялите, костите се разкачват и тогава изяждат и костите. Това се случи с образците от прилепи. Специалистът по прилепите – той е малко луд като повечето от кураторите – направо откачи. Каза на Марсала някои ужасни неща пред всички служители на отдел „Остеология“. Наистина ядоса Марсала, но нямаше какво да направи, защото той беше сбъркал.

— Как се казва този куратор?

— Брикстън. Ричард Брикстън.

Д’Агоста си записа това име.

— Казахте, че нещо го глождело. Какво?

Сандовал помисли малко.

— Ами по това време беше започнал да работи с един гостуващ учен върху някакво изследване.

— Това необичайно ли е?

— Напротив – напълно обичайно.

Сандовал посочи към едно помещение в другия край на залата.

— Там гостуващите учени проучват костите си. През цялото време влизат и излизат. Тук идват да работят учени от цял свят. Марсала обикновено не работеше с тях – проблемът с поведението му и така нататък. Всъщност това беше първият учен за повече от година, с когото работеше.

— Каза ли Марсала за какво изследване е ставало дума?

— Не, но имаше периоди, когато изглеждаше твърде доволен от себе си. Сякаш очакваше някой да му даде медал или нещо подобно.

— Помните ли името на този учен?

Сандовал се почеса по главата.

— Мисля, че беше Уолтън. Но може да е било и Уолдрън. Трябва да се подписват на влизане и излизане, да бъдат акредитирани. Фрисби има списък. Може да го научите от него.

Д’Агоста огледа помещението.

— Още нещо, което би трябвало да зная за Марсала? Нещо необикновено, странно, различно в поведението му?

— Не – каза Сандовал и издуха шумно носа си.

— Тялото му беше открито в Нишата на коремоногите в Залата на морските обитатели. Може ли да си представите причина, за да се намира в тази част на музея?