Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Здесь есть возможность читать онлайн «Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2017, ISBN: 2017, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Скръбният лабиринт: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Скръбният лабиринт»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Специален агент Алойшъс Пендъргаст – един от най-интересните съвременни герои – се завръща в спиращия дъха нов роман на Дъглас Престън и Линкълн Чайлд.
Отдавна забравена семейна тайна изскача от миналото, за да преследва специалния агент на ФБР Пендъргаст...
Историята започва с убийство. Един от най-опасните и неумолими врагове на Пендъргаст е открит убит пред собствената му входна врата. Пендъргаст няма представа кой е отговорен за убийството и защо трупът е оставен пред неговия дом. Загадката носи всички белези на съвършеното престъпление, включително една тайнствена следа: парче тюркоаз, намерено в стомаха на починалия.
Скъпоценният камък отвежда Пендъргаст в една изоставена мина на брега на калифорнийското езеро Солтън. Скоро той научава, че става дума за нещо повече от призрачен епизод във фамилната история: преследва го умел убиец, търсещ отмъщение за древна несправедливост. Агентът бързо се оказва в плен на зловещ и хитър план...

Скръбният лабиринт — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Скръбният лабиринт», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Докато Д’Агоста гледаше какво правят, Констънс се приближи към гърчещото се тяло на Барбо, избута единия от парамедиците настрани и се наведе ниско над него. Д’Агоста видя, че устните й се раздвижиха, докато му шепнеше нещо. След това се изправи и се обърна към парамедиците.

— На ваше разположение е!

— Вие също се нуждаете от преглед – подхвърли един от тях и тръгна към нея.

— Оставете ме на мира. – Тя отстъпи и се обърна, потъвайки в тъмните вътрешности на комплекса от оранжерии. Парамедиците я проследиха с поглед, докато се отдалечаваше, после насочиха отново вниманието си към Барбо.

— Какво й става? – обърна се Д’Агоста към Марго.

— Нямам представа. Тук има... много мъртъвци.

Д’Агоста поклати глава. Всичко това щеше да бъде изяснено по-нататък. Той отново насочи вниманието си към Пендъргаст. В момента парамедиците вдигаха носилката. Единият държеше високо бутилка с физиологичен разтвор. Забързаха към линейките. Д’Агоста и Марго ги последваха.

Докато те бързаха напред, Констънс се появи отново. В ръката си стискаше голяма розова лилия, от която капеше вода.

— Сега ще приема сакото ти – обърна се тя към Д’Агоста.

Той я наметна.

— Добре ли си?

— Не. – Тя насочи вниманието си към Марго. – Взе ли го?

Вместо да отговори, Марго стисна още по-силно дамската си чанта.

На паркинга за посетители възможно най-близо до сградата бяха паркирани няколко линейки с въртящи се сигнални лампи. Докато бързаха към тях, Констънс спря, за да извади иззад едни храсталаци малък пакет. Парамедиците отвориха задната врата на най-близката линейка и плъзнаха вътре носилката с Пендъргаст. Д’Агоста се качи, последван от Марго и Констънс.

Парамедиците изгледаха двете жени.

— Съжалявам – започна единият – но ще трябва да си потърсите друг транспорт...

Д’Агоста го накара да замълчи, като извади полицейската си значка.

Мъжът сви рамене и затвори вратите. Сирената започна да вие. В това време Констънс подаде на Марго лилията и кутийката.

— Какво е това? – ядосано попита единият от медиците. – Не са стерилни. Не може да ги внасяте тук.

— Дръпнете се – остро го подкани Марго.

Д’Агоста сложи ръка на рамото му и посочи Пендъргаст.

— Вие двамата се погрижете за него, а за останалото отговорност поемам аз.

Двамата парамедици се смръщиха, но си замълчаха.

Д’Агоста гледаше как Марго се заема с работата си. Тя издърпа подвижната масичка в задната част на линейката, отвори кутийката на Констънс и започна да вади от нея различни неща: стара бутилка с някаква течност, ампули, пликчета с прах и стъкленица с нещо смляно. После старателно ги подреди. Към тях добави и лилията, която Констънс й бе дала, заедно с няколкото изсушени образци, които извади от чантата си, измъквайки ги измежду парченцата строшено стъкло. До всичко това постави омачкано парче хартия. В този момент трябваше да посегне бързо за ръкохватката над главата си, защото линейката изскочи на Уошингтън Авеню и полетя с виеща сирена.

— Какво правиш? – попита лейтенантът.

— Приготвям противоотровата – обясни Марго.

— Не трябва ли да се прави в лаборатория?

— Мислиш ли, че имаме нужното време?

— Как е пациентът? – попита Констънс парамедиците.

Той погледна първо Д’Агоста, после нея.

— Не е добре. Кръвното налягане е ниско, пулсът – едва доловим. – Той отвори пластмасов поднос до носилката на Пендъргаст. – Ще започна да му вливам лидокаин.

Докато линейката се носеше по „Ийстърн Паркуей“, Д’Агоста видя как Марго грабна торбичка с физиологичен разтвор от близкото чекмедже, взе скалпел за трахеотомия от другото и свали сребристата му защитна обвивка. Сряза торбичката с физиологичен разтвор, изля малко от него в пластмасова Бехерова чаша и пусна течащата торбичка на пода.

— Ей – развика се парамедикът, – какви ги вършиш?

Обаче с предупредителен жест Д’Агоста отново го накара да замълчи.

С вой линейката профуча край Проспект Парк, после пресече площад „Гранд Арми“. Закрепвайки се устойчиво срещу люшканията на колата, Марго извади малка стъкленица от кутийката на Констънс, стопли я с длани, после отля една мярка в пластмасовата Бехерова чаша. Сладникава миризма изпълни линейката.

— Какво е това? – попита Д’Агоста, душейки.

— Хлороформ – отговори Марго и запуши стъкленицата. Взе скалпела и започна да кълца лилията, която Констънс беше взела от Водната къща, направи я на каша и добави тази маса заедно с изсушените и натрошени на парченца растения от дамската си чанта в течността. След това запуши пластмасовата Бехерова чаша и започна да я разклаща.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Скръбният лабиринт»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Скръбният лабиринт» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Линкольн Чайлд - Меч карающий
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Обсидиановый храм
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Утопияленд
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Голубой лабиринт (ЛП)
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Багровый берег (ЛП)
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Две могилы
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Смертельный рай
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Танец на кладбище
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Из глубины
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Книга мертвых
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Синий лабиринт
Линкольн Чайлд
Линкольн Чайлд - Город вечной ночи
Линкольн Чайлд
Отзывы о книге «Скръбният лабиринт»

Обсуждение, отзывы о книге «Скръбният лабиринт» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x