Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Докато Д’Агоста гледаше какво правят, Констънс се приближи към гърчещото се тяло на Барбо, избута единия от парамедиците настрани и се наведе ниско над него. Д’Агоста видя, че устните й се раздвижиха, докато му шепнеше нещо. След това се изправи и се обърна към парамедиците.

— На ваше разположение е!

— Вие също се нуждаете от преглед – подхвърли един от тях и тръгна към нея.

— Оставете ме на мира. – Тя отстъпи и се обърна, потъвайки в тъмните вътрешности на комплекса от оранжерии. Парамедиците я проследиха с поглед, докато се отдалечаваше, после насочиха отново вниманието си към Барбо.

— Какво й става? – обърна се Д’Агоста към Марго.

— Нямам представа. Тук има... много мъртъвци.

Д’Агоста поклати глава. Всичко това щеше да бъде изяснено по-нататък. Той отново насочи вниманието си към Пендъргаст. В момента парамедиците вдигаха носилката. Единият държеше високо бутилка с физиологичен разтвор. Забързаха към линейките. Д’Агоста и Марго ги последваха.

Докато те бързаха напред, Констънс се появи отново. В ръката си стискаше голяма розова лилия, от която капеше вода.

— Сега ще приема сакото ти – обърна се тя към Д’Агоста.

Той я наметна.

— Добре ли си?

— Не. – Тя насочи вниманието си към Марго. – Взе ли го?

Вместо да отговори, Марго стисна още по-силно дамската си чанта.

На паркинга за посетители възможно най-близо до сградата бяха паркирани няколко линейки с въртящи се сигнални лампи. Докато бързаха към тях, Констънс спря, за да извади иззад едни храсталаци малък пакет. Парамедиците отвориха задната врата на най-близката линейка и плъзнаха вътре носилката с Пендъргаст. Д’Агоста се качи, последван от Марго и Констънс.

Парамедиците изгледаха двете жени.

— Съжалявам – започна единият – но ще трябва да си потърсите друг транспорт...

Д’Агоста го накара да замълчи, като извади полицейската си значка.

Мъжът сви рамене и затвори вратите. Сирената започна да вие. В това време Констънс подаде на Марго лилията и кутийката.

— Какво е това? – ядосано попита единият от медиците. – Не са стерилни. Не може да ги внасяте тук.

— Дръпнете се – остро го подкани Марго.

Д’Агоста сложи ръка на рамото му и посочи Пендъргаст.

— Вие двамата се погрижете за него, а за останалото отговорност поемам аз.

Двамата парамедици се смръщиха, но си замълчаха.

Д’Агоста гледаше как Марго се заема с работата си. Тя издърпа подвижната масичка в задната част на линейката, отвори кутийката на Констънс и започна да вади от нея различни неща: стара бутилка с някаква течност, ампули, пликчета с прах и стъкленица с нещо смляно. После старателно ги подреди. Към тях добави и лилията, която Констънс й бе дала, заедно с няколкото изсушени образци, които извади от чантата си, измъквайки ги измежду парченцата строшено стъкло. До всичко това постави омачкано парче хартия. В този момент трябваше да посегне бързо за ръкохватката над главата си, защото линейката изскочи на Уошингтън Авеню и полетя с виеща сирена.

— Какво правиш? – попита лейтенантът.

— Приготвям противоотровата – обясни Марго.

— Не трябва ли да се прави в лаборатория?

— Мислиш ли, че имаме нужното време?

— Как е пациентът? – попита Констънс парамедиците.

Той погледна първо Д’Агоста, после нея.

— Не е добре. Кръвното налягане е ниско, пулсът – едва доловим. – Той отвори пластмасов поднос до носилката на Пендъргаст. – Ще започна да му вливам лидокаин.

Докато линейката се носеше по „Ийстърн Паркуей“, Д’Агоста видя как Марго грабна торбичка с физиологичен разтвор от близкото чекмедже, взе скалпел за трахеотомия от другото и свали сребристата му защитна обвивка. Сряза торбичката с физиологичен разтвор, изля малко от него в пластмасова Бехерова чаша и пусна течащата торбичка на пода.

— Ей – развика се парамедикът, – какви ги вършиш?

Обаче с предупредителен жест Д’Агоста отново го накара да замълчи.

С вой линейката профуча край Проспект Парк, после пресече площад „Гранд Арми“. Закрепвайки се устойчиво срещу люшканията на колата, Марго извади малка стъкленица от кутийката на Констънс, стопли я с длани, после отля една мярка в пластмасовата Бехерова чаша. Сладникава миризма изпълни линейката.

— Какво е това? – попита Д’Агоста, душейки.

— Хлороформ – отговори Марго и запуши стъкленицата. Взе скалпела и започна да кълца лилията, която Констънс беше взела от Водната къща, направи я на каша и добави тази маса заедно с изсушените и натрошени на парченца растения от дамската си чанта в течността. След това запуши пластмасовата Бехерова чаша и започна да я разклаща.