Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Спрете лидокаина – нареди вторият лекар, който разбута сестрите, за да се приближи. – Подгответе централен венозен катетър. Два милиграма епинефрин, веднага!

Д’Агоста седна на празния стол до Констънс.

— Жизнените показатели се губят – извика един от стажантите. – Той колабира.

— Побързайте с този епинефрин! – излая лекарят. – Веднага!

Д’Агоста скочи на крака. Не! Сигурно има нещо, което може да направи... трябва да има...

В този момент Марго се появи на входа на зала 3 в спешното отделение. Бутна настрана паравана и се приближи към леглото. В едната ръка носеше малка Бехерова стъкленица, пълна с водниста зеленикаво-кафява течност. Горната част на стъкленицата бе покрита с филтри за кафе, които той беше взел от стаята за почивка на спешното отделение. Стъкленицата бе увита в тънък прозрачен найлон, стегнат с ластик.

Един от лекарите я погледна.

— Вие пък коя сте?

Марго не отговори, втренченият й поглед се насочи към неподвижното тяло в леглото. После се насочи към сестрите.

— По дяволите, нямате работа тук! – изкрещя лекарят. – Това е стерилно пространство!

Марго се обърна към една от сестрите.

— Дайте ми една спринцовка с хиподермична игла.

Сестрата примигна от изненада.

— Моля?

— Хиподермична игла. С голяма спринцовка. Веднага!

— Прави каквото ти казва – обади се Д’Агоста и показа полицейската значка. Сестрата погледна от Марго към лейтенанта после към лекарите. След това безмълвно дръпна едно чекмедже, в което имаше продълговати предмети, завити в стерилни опаковки. Марго грабна един и скъса опаковката, откривайки голямата пластмасова спринцовка. После бръкна в същото чекмедже, избра игла и закрепи адаптора й към края на спринцовката. Тръгна към Д’Агоста и Констънс. Дишаше тежко, челото й беше осеяно с капки пот.

— Какво става? – попита другият лекар, който откъсна поглед от работата си.

Марго местеше поглед от Констънс към Д’Агоста и обратно. В едната ръка стискаше спринцовката, а в другата – Бехеровата стъкленица. Безмълвният й въпрос висеше тежко във въздуха.

Констънс кимна.

Марго огледа противоотровата под силната светлина в зала 3 на спешното отделение, махна запушалката на стъкленицата, пъхна иглата в течността, изтегли доза с буталото. След това я извади, вдигна нагоре и тръсна края, за да махне възможни мехурчета. Пое дълбоко дъх и тръгна към леглото.

— Това е върхът! – развика се лекарят. – Дръпнете се от пациента ми!

— Нареждам ви да й осигурите достъп – намеси се Д’Агоста. – По силата на моите пълномощия като лейтенант от Нюйоркската полиция.

— Тук нямате никакви пълномощия. Писна ми от вас. Сега ще се обадя на охраната.

Д’Агоста плъзна ръка към кръста си, но за своя изненада откри, че кобурът му е празен. Служебното му оръжие го нямаше!

Завъртя се към Констънс и видя, че е насочила служебния му .38-калибров револвер срещу лекарите и сестрите. Макар да беше успяла да измие по-голямата част от калта и мръсотията и да смени окъсаната шемизетка с болничен халат, все още бе покрита с драскотини и порезни рани. Изражението й беше смразяващо със своята напрегнатост. В залата настана тишина и цялата работа замря.

— Ще спасим живота на вашия пациент. А сега се дръпнете от паник бутона.

Нейното изражение и в не малка степен оръжието на Д’Агоста в ръката й накараха медицинския екип да отстъпи.

Марго използва смайването на лекарите, бързо забоде спринцовката в инфузионната система и с натиск на буталото вкара около три кубически сантиметра от течността.

— Ще го убиете! – изрева един от лекарите.

— Той вече е мъртъв – възрази Марго.

За миг всички останаха парализирани от шок. Пендъргаст лежеше неподвижно в леглото. Различните пиукания и писукания на машините, които следяха състоянието на пациента, образуваха своеобразен погребален марш. Сега сред този хор се чу нов, по-дълбок тревожен звук.

— Отново колабира! – обяви първият лекар от долния край на леглото.

За миг Марго замръзна на място, после вдигна спринцовката до инфузионната система.

— Мамка му – възкликна тя и вля двойна доза от противоотровата.

В този момент, все едно се бяха наговорили и пренебрегвайки револвера, сестрите и лекарите се впуснаха напред, заобиколиха я и измъкнаха спринцовката от несъпротивляващата се ръка. После настъпи хаос от остри викове и заповеди, след малко избухна воят на алармата.

Бледа и с втренчен поглед, Констънс свали оръжието.