Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Констънс напъха огромните спринцовки една по една в кожените джобове на патрондаша. Той беше изработен за пренасянето на .50-калиброви артилерийски снаряди и спринцовките без затруднения се побраха. Долният им край бе запушен със стъклени запушалки, но въпреки това тя боравеше с тях много предпазливо, защото трифлуорметансулфоновата киселина не само беше мощна суперкиселина, но и смъртоносен невротоксин. След като се увери, че патрондашът е закрепен сигурно на мястото си, Констънс се изправи предпазливо, зарязвайки вече празната торба, и се огледа.

Още трима.

Излезе от сянката на хвойната и се придвижи до самия павилион – дървена постройка, издигната в езерото. Страните му бяха отворени, а покривът – нисък и покрит с кедрови плочки. Тя се покатери на близкото перило, хвана се за покрива, набра се върху него, клекна и надникна през ръба. В момента мъжете свиваха обръча, промъквайки се в Японската градина с извадени оръжия. Те се придвижваха странично, а лъчите на фенерчетата им претърсваха растителността. Единият се приближаваше към павилиона. Тя се сви и лъчът на фенерчето мина над нея.

Констънс извади една от спринцовките в пълна тишина, свали стъклената запушалка, прицели се в мъжа, който минаваше точно под нея, и изстреля дълга димяща струя киселина към него.

Под този киселинен дъжд дрехите му пламнаха и се стопиха. Високите му писъци почти веднага бяха прекъснати от задавено гъргорене. Размахвайки ръце като вятърна мелница, мъжът залитна първо на една страна, после на другата – плътта буквално се топеше върху костите му там, където струята киселина го беше улучила – преди слепешката да се хвърли в езерото. Когато разсече водата, се вдигна облак пара и бавно се понесе над водната повърхност, а мъжът изпадна в конвулсии. След секунда изчезна под водата, оставяйки следа от въздушни мехурчета.

Другите двама се бяха хвърлили в храсталаците. Сега знаеха, че тя е на покрива на павилиона.

Без да им оставя време да се окопитят, Констънс захвърли празната спринцовка и се плъзна по покрива към езерото. Като внимаваше сградата да е между нея и двамата мъже, тя тихо се плъзна във водата и доплува до далечния бряг, без да се показва на повърхността. Мъжете откриха огън по нея от скривалището си, но тъй като бяха на трийсетина метра, куршумите я подминаха. Тя изпълзя в един гъст, обширен гъсталак от азалии, засадени до езерото. Запромъква се на четири крака през храсталака, за да влезе навътре, докато над главата й продължаваха да свирят куршуми, които чупеха вейки. Мъжете стреляха, за да я убият, въпреки заповедта на Барбо. Бяха ядосани и паникьосани, но все пак застрашителни. Трябваше да бъде готова за онова, което щеше да се случи.

Констънс си представи лъвица в храстите: лъвица, изпълнена с омраза и свирепи мисли за отмъщение. Когато стигна в центъра на гъсталака от азалии, се сви на земята в мрака. Тихо извади друга спринцовка от патрондаша и я подготви за употреба. Напрегнато зачака, като се ослушваше.

Не можеше да ги види, но чуваше техния шепот. Бяха заобиколили езерото и изглежда бяха заели позиция пред храсталака азалии, може би на около десетина метра от него. Още шепот й разкри, че обикалят наоколо. Чу се пукот на радиостанция, разговорът беше кратък. Не бяха толкова паникьосани, колкото беше очаквала. Разчитаха на голямата си огнева мощ.

Откриха следите й и започнаха да се промъкват в гъсталака. Шумът, който вдигаха, помогна на Констънс по-лесно да следи приближаването им. Чакаше неподвижна, свита ниско до земята, в най-гъстата част на храсталака. Идваха все по-близо и по-близо, прониквайки през азалиите крайно предпазливо. Шест метра, три...

Лъвицата не би чакала, лъвицата щеше да нападне.

Констънс скочи и се втурна срещу тях, без да вдига шум. Изненадани, двамата мъже не можаха да реагират, преди тя да връхлети. Още в движение се обърна странично, за да избегне възможни пръски, и изпразни съдържанието на спринцовката върху единия от тях, заливайки го с безцветния порой на смъртта. Без да спира, хвърли настрани празната и извади друга спринцовка, тогава се обърна, за да полее другия мъж. Без да се поколебае, захвърли и тази спринцовка, след като я изпразни, и продължи напред, докато не изхвърча от азалиите. Там спря, за да провери резултата от своята работа.

Голяма част от храсталака вече гореше. Цели снопове растения избухваха сред пламъци и искри като пуканки в тиган. Огнени езици се стрелкаха нагоре, листата се разпадаха, клонките избухваха в червено-оранжева жарава. Мъжете виеха, единият стреляше напосоки, а другият се въртеше като пумпал, стиснал лицето си. Двамата паднаха почти едновременно на колене, облаци сиво-червена пара се вдигаха от тяхната разтапяща се плът. Докато Констънс гледаше, онова, което бе останало от телата им, рухна на земята в конвулсии, а гъсталакът почерняваше и се превръщаше в пепел.