Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Първо избута на стъкления покрив малката кутия, после торбата, накрая ги последва. Набра се, после изпълзя през отвора на покрива. Стъпи на бронзовите рамки, които държаха листовете стъкло, без да го докосва. Коленичи, отвори малката кутия с химикали и извади втория флакон. Двама от мъжете, които се бяха изкатерили по съседните дървета, сега бяха точно под нея, изкачвайки се към отвора.

Другият се спускаше бързо, без съмнение за да се присъедини към двамата останали на земята и да я пресрещнат отвън, когато се спусне долу.

Тя надникна през дупката, която беше отворила в покрива, и погледна към по-близкия от двамата катерачи. Той й крещеше нещо и размахваше пистолета. Констънс извади стъклената запушалка, изля съдържанието на флакона върху мъжа и се дръпна назад. Проехтя изстрел и куршумът изби стъклото до нея, после се понесе вой. Матов облак киселинен газ разцъфтя на лунната светлина, последван от пукота на листа и клонки, преди от тях да лумнат пламъци. Чу как тялото му падаше от клон на клон и се стовари на пода с противен плясък.

Другият катерач започна да стреля безразборно. Куршумите му пръскаха стъклата около нея, но тъй като се беше изкачил високо в люлеещата се корона на дървото, не можеше да се прицели както трябва. Може би изобщо не се опитваше да я улучи, а само да я изплаши. Нямаше значение. Тя извади третия флакон от кутията, промъкна се по рамките на нова позиция, извади запушалката, наведе се в празнината от разбитите от куршуми стъкла и поля останалия катерач. През строшените стъкла се понесе ужасяващ облак пара – сив с примесени червеникави ивици. Констънс отскочи назад, за да го избегне. Гърлен вой се понесе високо през празнините в стъкления покрив, последван от шумовете на друго падащо през клонака тяло. Тя извади последния флакон и го хвърли през един от другите отвори в покрива. Идеята беше да подейства като граната, унищожавайки един или повече от мъжете, които бяха останали долу в павилиона. Чу странно свистене като от взривяването на сълзотворна граната, после пламък изригна отдолу, гневно трепкайки в продължение на няколко секунди, преди да угасне.

След това настъпи напрегната тишина.

Констънс заряза празната кутия за химикали на покрива, преметна мешката през рамо и започна да се придвижва по купола към стълба, която се извиваше до долу.

Стъпи на земята точно в мига, когато от парниковия комплекс излетяха двама мъже, скоро последвани от трети. Спринтира към мрака на дендрариума, където под огромните дървета беше тъмно като в рог. Зави под прав ъгъл надясно и хукна към гъстата растителност в Японската градина. Когато стигна при японската врата тори, се спря и клекна в пълния мрак, за да погледне назад. Преследвачите бяха изгубили дирите й в тъмнината под дърветата и сега се разпръскваха, за да се опитат да я заобиколят, като подържаха връзка помежду си по радиостанциите. Никой друг не беше излязъл от близките сгради.

Констънс си помисли, че така Барбо е останал сам с Пендъргаст в Палмовата къща.

Тримата мъже се разпръснаха на още по-голямо разстояние, когато наближиха Японската градина. Тя започна да се промъква в тъмното и заобиколи езерото, придвижвайки се по тесни чакълести пътеки между гъста растителност от плачещи череши, върби, тисове, японски кленове. На половината път около езерото се издигаше груб павилион.

Следейки пукота на станциите и шепота, Констънс установи, че тримата са се разположили на позиция около Японската градина с формата на триъгълник. Сигурно бяха уверени, че се я обкръжили, и предполагаха, че е потърсила убежище в някоя дупка.

Време беше.

В сянката на една преплетена хвойна Констънс клекна, оставяйки торбата да се плъзне на земята. Дръпна ципа и бръкна вътре. Показа се стар патрондаш от дебела кожа, осеян с клупчета за муниции. Беше го присвоила от военната сбирка на Енох Ленг. Прехвърли го през рамо като пояс и стегна колана му около кръста си. Бръкна отново в мешката, извади от друга антикварна кутия пет еднакви спринцовки и ги подреди в редица на меката земя. Това бяха стари, изработени на ръка стъклени конски спринцовки – подобни на катетър за орално прилагане на лекарства на коне и други големи животни. Те също бяха от странните колекции на Ленг, в този случай от сбирката, посветена на ветеринарни рядкости. Експонатите й бяха използвани от него за експерименти, за които беше по-добре да не мисли. И петте спринцовки бяха пълни с трифлуорметансулфонова киселина и способни да доставят по-голям и по-прицелен заряд, отколкото флаконите. Всяка беше дълга трийсетина сантиметра и с дебели като силиконова туба стени, изработени от боросиликатно стъкло с примес от натриев метасиликат като смазочно и запечатващо средство. Тези две последни съставки бяха много важни, защото трифлуорметансулфоновата киселина, както беше установила, щеше яростно да нападне всяко вещество, съставено от въглеводородни съединения.