Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Тя спринтира обратно в помещението, пълно с китови очни ябълки, и за секунда се спря. Беше се отклонила от прекия път за изхода от мазето. Той се намираше зад лабиринт от помещения, много от които вероятно заключени. В резултат на моментно хрумване направи завой, избра един от другите изходи от помещението и отвори вратата. Докато го правеше, се показа Слейд, който залиташе леко на слабата светлина и в един момент се отпусна в позиция за стрелба. Дали върхът на стрелата го беше отровил? Не изглеждаше добре.

Тя се хвърли настрана, когато цял залп куршуми се посипаха по вратата. Спринтира по коридора. Хвърляше по един поглед в кабинетите и складовите помещения отляво и дясно, край които прелиташе, надявайки се да намери някакъв начин да се отърве от него.

Но усилията й се оказаха безплодни, защото всички тези помещения бяха задънени улици. Единствената й надежда беше от охраната да са чули изстрелите, да дойдат да проверят какво става и като попаднат на повредената врата, да я разбият.

Това щеше да отнеме време обаче. Нямаше да успее да се измъкне от мазето. Трябваше по някакъв начин да го победи или най-малкото да го държи на разстояние, докато дойде помощ.

Коридорът свършваше с Т-образна пресечка и тя зави наляво, а краката на Слейд плющяха силно зад нея. Докато завиваше, погледна назад и го видя да спира и вкарва още патрони в пълнителя на пистолета.

Знаеше, че главната лаборатория за динозаври е право пред нея: беше голяма и предлагаше много възможности да се скрие. Освен това там имаше вътрешен телефон, по който можеше да се обади за помощ.

Стигна до вратата на лабораторията, опита дръжката – заключено. Пъхна картата в четеца, отправяйки молитва наум. Вратата се отвори, тя се хвърли вътре, след това я блъсна да се затвори и заключи.

Включи осветлението, за да се ориентира. В огромното помещение бяха подредени поне дузина работни маси, на които лежаха изкопаеми в различни стадии на реставрация и консервация. В центъра на помещението два скелета в процес на сглобяване бяха на изправени на задните си крака динозаври – прочутата двойка биещи се зверове, които музеят наскоро беше купил в успешна и много рекламирана сделка – трицератопс и тиранозавър рекс, известен като Т-рекс, сплетени в смъртоносна прегръдка.

Чу блъскане по вратата, викове и накрая изстрели по ключалката. Тя се огледа, но не можа да види телефон. Трябваше да има някъде или най-малкото друг вход.

Обаче не видя нищо. Нямаше нито телефон, нито изход. Освен това не откри и множеството скривалища, на които беше разчитала.

Планът й се бе провалил.

Залп от изстрели откъсна отчасти бравата от вратата. Всеки момент Слейд щеше да влезе в лабораторията. Щом прекрачеше прага, тя щеше да умре.

Чу го да крещи от ярост. Или може би от болки? Дали отровата не беше подействала?

Двата огромни скелета се извисяваха като гротескни стени за спортно катерене. Тя се втурна инстинктивно към трицератопса, хвана се за едно ребро и започна да се катери, издърпвайки се с ръце. Рамката още не беше завършена и цялата конструкция се олюляваше и трептеше, докато се катереше. Движенията й откъсваха малки кости, които падаха с трясък на пода. Това беше лудост – тук горе щеше да е в капан, приклещена като мюре. Обаче някакъв инстинкт я подтикна да продължи с катеренето.

Хвана се за един гръбначен прешлен и се издърпа върху гръбнака на изкопаемото. Друга поредица изстрели напълно откъснаха ключалката и я запратиха да се плъзга по пода. Чу как Слейд се хвърли срещу вратата и металните плочи, които държаха бравата е ключалката, поддадоха е тракане, а винтовете, които ги държаха, изскочиха и паднаха със звън. Той се хвърли още веднъж срещу вратата и металните плочи паднаха.

Марго забърза отчаяно, прехвърли се от единия скелет на другия и се закатери по по-високия и стръмен гръбнак на Т-рекса. Масивната му глава с размерите на малка кола, осеяна с големи зъби, не беше още напълно монтирана на място и заварена, затова ужасно се заклати и залюля.

Когато се озова върху нея, Марго откри, че е обхваната с метална конструкция. Повечето от отворите за болтове, пробити в рамката, още бяха празни. Не беше за чудене, че се клати толкова застрашително. Прехвърли се и е гръб, опрян в металната конструкция, стъпи с единия крак отстрани на черепа. Все пак съществуваше възможността Слейд да не я види тук горе.

Той се хвърли за последен път върху вратата и тя с трясък се блъсна в стената. Слейд залитна през прага, размахвайки диво оръжието, крачките му бяха несигурни, все едно беше пиян. Той се завъртя насам-натам, после вдигна глава.