Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Сърцето й прескочи: там, където беше оставила полицая, имаше локва пяна, но не и тяло. Виждаха се мокри отпечатъци.

Тя се смрази от ужас. Той беше в съзнание и на крака – може би я причакваше някъде. Огледа се, но нищо не видя. Опита се да контролира блъскащото си сърце и се ослуша напрегнато. Това не бяха ли тихи стъпки, идващи неизвестно откъде?

Обзе я паника и тя хукна към изхода отзад, но когато зави зад един от стелажите се блъсна в Слейд, който беше извадил пистолета си. Той я сграбчи, хвана я в „ключ“, после я запрати на пода. Прекрачи я с насочено оръжие.

— Писна ми от теб! Дай ми шибаната чанта, иначе ще ти пусна един .45-калибров в главата.

— Давай, това ще докара охраната в галоп.

Той не отговори, но тя видя, че е улучила. В този момент на лицето му се появи лека усмивка.

— Изглежда ще трябва да сменя оръжието. С нещо тихо .

Той се наведе и вдигна цевта и колчана със стрелички, които беше изпуснала при сблъсъка им. Извади една от колчана и я огледа.

— Отровна. Прекрасно. – После огледа цевта. – Ти вече си я заредила, за да ме улесниш, нали?

Вдигна я неумело и я постави на устните си. Марго се хвърли настрана в мига, когато духна. Стрелата излетя и я пропусна на сантиметри, след което изтрака по плочките. Тя запълзя настрани като рак, след това скочи на крака, докато той вадеше нова стрела и я пъхаше в цевта. Спринтира отчаяно, когато втората стрела профуча край нея. Чу го да хуква отново подире й.

Единственият й шанс беше да успее да се отърве от него из безкрайните складови помещения на музея.

Марго зави бегом зад един ъгъл, след това зад друг, стелажите прелитаха край нея. Стигна до врата в най-близката стена, отвори я, прекоси друг склад, зави зад ъгъла в задния му край и хукна към друга врата в тази задънена улица. Беше заключена и този път картата й не проработи. Тя се обърна, за да се върне, но чу подигравателния глас на Слейд иззад ъгъла.

— Мисля, че си в капан.

Тя се огледа, но нямаше накъде да бяга. Той беше прав: наистина се бе озовала в капан.

Задъхана и с блъскащо сърце, Марго видя сянката на Слейд да се очертава на далечната стена на задънения проход – черна на фона на аварийното осветление – и продължи да пълзи напред с приближаването към ъгъла. В този момент видя как цевта се показва и се поклаща леко, докато той бавно напредва. После се показаха главата и ръцете на Слейд. Той се движеше предпазливо с долепена до устата цев. Този път се прицелваше, без да бърза, подготвяйки се да изстреля още една стрела.

Нямаше да рискува отново да не я улучи.

Барбо водеше, а Бръснатата глава блъскаше Констънс пред себе си. Минаха през Музея на бонзаите и навлязоха в далечното крило на Палмовата къща, все още украсена за сватбата, но сега изглеждаща много зле. Четирима мъже стояха около фигура, настанена на масата, която бе запазена за жениха и булката. Бяха сложили свещ на нея, която хвърляше сумрачна светлина, едва проникваща в царящия наоколо мрак.

Когато видя Пендъргаст свлечен на стола и с белезници, мръсно лице и раздърпан костюм, Констънс залитна. Дори очите му бяха изгубили своя блясък. За миг тези присвити оловни очи я стрелнаха и Констънс се ужаси от безнадеждността в тях.

— Каква изненада! – каза Барбо. – Неочаквана, но не нежелана. Всъщност дори аз самият не бих могъл да я планирам толкова добре. Не само пъхна в ръцете ми своята малка любовница, но и ми дойде на крака, макар и болен.

Той се загледа в Пендъргаст със студена усмивка и после нареди:

— Изправете го на крака, искам да внимава в това, което ще става.

Те вдигнаха на крака агента, който беше толкова слаб, че едва стоеше. Трябваше да го държат, защото коленете му поддаваха. Констънс едва понасяше тази гледка. Тя беше причината да е тук.

— Накрая планирах да те посетя, за да знаеш кой и защо ти е причинил това. И... – Барбо се усмихна отново – най-важното: как е възникнала идеята за този малък заговор.

Главата на Пендъргаст увисна на една страна.

— Събудете го – нареди Барбо на хората си.

Един от тях, с врат така покрит с татуировка, че беше напълно син, пристъпи и му нанесе изненадващ удар с цяла длан по бузата.

Констънс се вторачи в татуирания.

— Ти ще умреш пръв – заплаши тя тихо.

Мъжът погледна към нея, устата му се изкриви подигравателно, а очите му се плъзнаха похотливо по тялото й. Той се изсмя късо, протегна ръка, сграбчи косата й и я придърпа към себе си.

— Ще ме гръмнеш с пушката, която криеш в катеричката си, а?