Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Достатъчно – каза Барбо рязко.

Татуираният отстъпи с подхилкване.

Барбо отново насочи вниманието си към Пендъргаст.

— Предполагам, че вече знаеш в общи черти защо те отрових. Сигурно си оценил поетичната справедливост. Нашите семейства са били съседи в Ню Орлиънс. Моят прапрадядо е ходил на лов с твоя прапрапрадядо Езекия в неговата плантация, където няколко пъти го е канил с жена му на вечеря. В замяна Езекия е отровил моите прапрародители с така наречения си еликсир. Смъртта им е била ужасна. Обаче историята не свършва там. Баба ми е приемала еликсира, докато е била бременна, и е родила преди да умре от въздействието му. В резултат еликсирът предизвикал епигенетически промени в кръвната й линия, в нашата семейна ДНК , предизвиквайки опустошение в поколенията. Разбира се, по онова време никой не е знаел това. От време на време умирал по някой член на фамилията. Лекарите били озадачени. Моите предци шепнешком говорели за „семейното заболяване“. То пощадило поколението на баща ми. И моето. Смятах, че „семейното заболяване“ се е изчерпало от само себе си. – Той направи пауза. – Колко съм бъркал. Следващата жертва беше моят син. Той умря бавно и ужасно. Лекарите отново бяха смаяни. Отново казаха, че има някакъв наследствен недостатък в нашите гени. – Барбо замълча, оглеждайки пресметливо Пендъргаст.

— Той беше моят едничък син. Жена ми вече си беше отишла. Останах сам със скръбта си. – Пое си дълбоко дъх и продължи. – Точно тогава бях посетен. От твоя син Олбън. – След като каза това, Барбо се обърна и започна да крачи бавно напред-назад. Гласът му беше нисък и трепереше. – Олбън ме намери и ми отвори очите за злото, причинено от твоето семейство на моето. Изтъкна, че в основата на богатството на фамилия Пендъргаст са главно кървавите пари от еликсира на Езекия. Твоят разточителен начин на живот – апартамента в „Дакота“ и къщата на „Ривърсайд Драйв“, твоят „Ролс-Ройс“ с шофьор, прислугата – всичко това е благодарение на чуждите страдания. Олбън беше потресен от твоето лицемерие: преструвката ти, че носиш справедливост на света, като през цялото време си бил въплъщението на несправедливостта.

По време на речта гласът на Барбо се беше усилил. Той спря, лицето му бе зачервено, а кръвта отчетливо пулсираше във вените на шията му.

— Твоят син ми разказа колко те мрази! Боже, каква прекрасна омраза беше това! Той дойде при мен с план за справедливост. Как му казваше? Възхитително подходящ.

Барбо отново започна да крачи насам-натам, но вече по-бързо.

— Няма да ти казвам колко пари и време ми отне да пусна плана си в действие. Най-голямото предизвикателство беше да открия една по една оригиналните съставки на еликсира. Слава богу, имаше скелет на убита от него жена в сбирката на нюйоркския музей и аз се сдобих с една кост от него. Тя помогна на моите учени да открият химическата формула. Обаче ти, разбира се, знаеш всичко това.

След това дойде предизвикателството за залагането на капана при езерото Солтън – място, което Олбън сам беше открил. За мен беше важно да те постигне същата съдба като тази на моя син и останалите от моята фамилия. Олбън го беше очаквал. Аз нямаше никога да успея, ако преди да ме напусне в онази специална вечер, той не ме бе предупредил по най-убедителния начин в никакъв случай да не те подценявам. Наистина, много мъдър съвет. Разбира се, той ме предупреди и за нещо друго: да не пращам никого по дирите му. След това си тръгна.

Барбо се спря на място и се надвеси над Пендъргаст. Агентът отвърна на погледа му, очите му бяха като стъклени цепки на бледото лице. От носа му течеше кръв, пурпурна на фона на алабастровата кожа.

— Тогава се случи нещо забележително. Почти година след това, точно когато планът ми напълно изкристализира, Олбън се върна. Изглежда беше променил мнението си. Накратко, опита всичко, за да ме откаже от плановете ми за отмъщение, и когато не успя, си тръгна гневен.

Той си пое дъх толкова дълбоко, че потрепери.

— Знаех, че няма да се откаже. Знаех , че ще се опита да ме убие. Може би щеше да успее, ако... не бяха записите от охранителните камери при първото му посещение. Нали разбираш, въпреки предупреждението му изпратих хора да го спрат, но той ги унищожи по най-резултатния насилствен начин. Гледах отново и отново тези омайни записи... и след време открих единственото възможно средство да направи почти немислимото. Имаше един вид шесто чувство, нали? Способността да предвижда какво ще се случи в бъдеще.