Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Един стрелец на горния етаж – обяви Барбо. – На горния етаж. Заобиколете го от две страни. – Той направи знак на трима от мъжете, които веднага скочиха на крака и изчезнаха. Тя остана с Барбо, гологлавия, единия от мъжете и трите трупа, смачкани и окървавени пред орхидеите. Чу още няколко изстрела и погледна нагоре. Барбо извади радиостанция от колана си и започна да сипе още команди очевидно на хора на пост извън оранжерията. Докато слушаше какофонията от гласове по радиостанцията, Констънс прецени, че Барбо разполага с близо десет човека, заели позиция във и около Водната къща. Тя го наблюдаваше с присвити очи. Какво ставаше? Дали лейтенант Д’Агоста не беше надушил по някакъв начин къде е и беше дошъл с Нюйоркската полиция?

Бръснатата глава я бутна обратно на земята.

— Да не си мръднала! – нареди й той.

От позицията си зад дървото Барбо продължаваше да изригва поток от спокойни команди в радиостанцията. За малко настъпи тишина, последвана от друга поредица изстрели по-навътре в комплекса от парници. Чу се и звън на падащо стъкло. От радиостанцията на Барбо се чуваше развълнувано бърборене.

Констънс лежеше притисната в мръсотията и постепенно възстановяваше дишането си. Барбо бе споменал един стрелец. Обаче, ако това беше Д’Агоста, той щеше да е довел подкрепление. Каквото и да значеше това, важното беше, че Пендъргаст още не е изгубен...

Още едно изригване на развълнувани приказки от радиостанцията. След това Барбо се обърна към Бръснатата глава.

— Вдигни я на крака и махни памука от устата й. Хванаха стрелеца. Пендъргаст лично.

Марго стигна да вратата на първия склад и пъхна чипкартата си в отвора с молитва. Бравата щракна, тя зяпна, отвори вратата със замах, хвърли се вътре и я блъсна да се затвори зад нея. Докато го правеше, Слейд се хвърли срещу нея и я отвори малко, обаче тя настървено я блъсна с все сили. Той отново се хвърли срещу нея, но Марго я блъсна обратно.

Това не можеше да продължава дълго. Щеше да изгуби това състезание. А и той можеше просто да стреля през вратата.

Слейд отново се хвърли срещу вратата точно в момента, когато тя я разтвори широко, и той се просна в краката й. Тя го ритна с все сили в слепоочието и хукна в мрака на склада. През рамо го чу как зяпва от болка за въздух. Беше изгубила челника, а той още имаше фенерче. Лъчът му се стрелна покрай нея, когато завиваше зад ъгъла на безкрайната редица стелажи. Марго се втурна надолу по една от пътеките между тях, след това по друга. При преминаването си забеляза, че лавиците са пълни с големи стъкленици. Във всяка имаше блещукащо, вторачено, пихтиесто кълбо е големината на топка за боулинг. Спомни се, че това е прочутата сбирка на музея от очни ябълки на китоподобни.

Докато тичаше, извади телефона си и го провери. Както и очакваше, нямаше сигнал. Дебелите стени на мазето под музея блокираха връзката.

Тя беше бърза и в добра форма, но изглежда това важеше и за Слейд. Докато тичаше, осъзна, че е на път да изгуби и това състезание. Трябваше да намери начин да го спре или поне да го забави. Защо не стреляше? Може би не смееше заради шума, който щеше да вдигне. Очевидно Слейд бе предпазлив – човек никога не знае кой може да обикаля из мазето, независимо че беше късно вечерта.

Когато мина край група електрически ключове в края на една от пътеките, ги щракна. Вярно, светлината щеше да я направи видима, но щом Слейд не смееше да използва оръжието си, това щеше да го лиши от предимството, което му даваше фенерчето. Когато флуоресцентните тръби светнаха, Марго веднага се обърна и затича по следващата пътека в противоположната посока. Чуваше как Слейд тича по успоредната. Внезапно я осени идея: спря пред стелажа, протегна двете си ръце напред и избута стъклениците с образци от външния край на лавицата. Те се стовариха на пода и се пръснаха точно пред него. Когато продължи спринта си, го чу как прескача големите, меки, търкалящи се на всички страни очни ябълки. Беше успяла до го забави, но не много. Може би щеше да успее да бутне върху му целия стелаж. Не, бяха твърде тежки и завинтени за пода.

Имаше няколко врати, които водеха от склада с очните ябълки в други помещения, но само една от тях стигаше до изхода в задния край на Сграда 6. Слейд я настигаше, а тя не беше дори близо до изхода. По това време на нощта той може би беше заключен отвътре. Докато тичаше, Марго бутна още стъкленици, за да се разбият на пода. Дали щеше да успее да запали етиловия алкохол? Обаче нямаше запалка в чантата, а освен това цялото помещение можеше да гръмне и да отнесе и нея.