Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

В края на следващата пътека се втурна обратно, но преди това блъсна още стъкленици на пода. Огромните очни ябълки се изтърколиха на всички страни, оставяйки следи от алкохол и слуз по пода. Слейд изруга, защото се подхлъзна на една от тях, хвана се за стелажа, за да не падне, и така запрати още стъкленици на пода. Воня на риба и алкохол изпълни помещението. Той бързо се изправи, но Марго беше спечелила още няколко секунди преднина. Когато стигна края на пътеката, задъхана и с болки в краката, най-накрая видя вратата, която водеше към изхода от Сграда 6. Обаче Слейд беше толкова наблизо, че щеше да я настигне, преди дори да успее да пъхне чипкартата в четеца.

До вратата имаше пожарогасител.

Макар да чуваше настигащите я стъпки, успя да го грабне, завъртя се и го стовари в слънчевия сплит на мъжа, поваляйки го на пода. Когато той започна с ръмжене да се изправя, тя издърпа щифта, насочи дюзата към него и от упор започна да пръска пяната в лицето му. Заслепен, той се опита да отблъсне пяната, като напразно се опитваше да докопа пожарогасителя.

— Кучка! – изрева ченгето, докато се опитваше да стане и едновременно да махне пяната, която Марго продължаваше да пръска в лицето му. – Заради това ще те убия! – Той се хвърли напред, подхлъзна се и отново се простря. Тя се възползва от удобния момент и стовари пожарогасителя върху главата му.

Със стон Слейд застина: в безсъзнание, почти погребан в пяната и с очи, въртящи се в орбитите.

Марго спря, мислейки трескаво. Още един силен удар в главата сега, когато беше неподвижен, щеше да му строши черепа. Тя вдигна пожарогасителя... само за да открие, че не е способна да го направи. Запрати го настрана. Слава богу, не беше загубила чантата си. Можеше просто да се махне оттук. По кой път обаче? Ако продължи към задния вход, трябваше да мине през още няколко помещения, вероятно заключени, а картата й можеше да не става за тях. Много по-бързо щеше да е, ако се върне обратно по същия път, покрай ботаническите сбирки до асансьора. Онова, което Слейд беше казал за блокирането на ключалката, вероятно са глупости. Как би излязъл той самият?

Тя се втурна обратно към Хербарийния трезор. Божичко, надяваше се, че ще успее да излезе по този път. Иначе трябваше отново да се върне и пак да мине край Слейд. Може би вече беше умрял.

Бързайки колкото беше възможно на сумрачното аварийно осветление, Марго мина покрай входа за ботаническите сбирки и пое по коридора към изхода от Сграда 6. Ако успее да се качи с асансьора, ще тръгне към контролния пункт, охраняван от въоръжена охрана. Там щеше да е на сигурно място. Щеше да им разкаже за смъртта на Фрисби и за ченгето убиец в безсъзнание на пода в мазето...

Стигна до вратата и опита антипаник механизма. Заключен. Дръжката на вратата също не помръдна. Опита се да пъхне картата в четеца, но установи, че казаното от Слейд е вярно: беше натикал острието на джобно ножче в него. Тя изруга на глас. Все пак щеше да се наложи да опита изхода в задната част и да мине покрай него.

Сега й се прииска да му беше пръснала мозъка. Как не се сети да му вземе пистолета! Нямаше да направи тази грешка на връщане – разбира се, стига да е още в безсъзнание.

Бързо и тихо Марго пое обратно по пътя, откъдето беше дошла. Какво щеше да стане, ако стигне там и се окаже, че се е свестил? Трябваше да намери някакво оръжие. Тя започна да търси. Сега отново се намираше при входа към ботаническата колекция. Замисли се. Какво растение би било от полза срещу пистолет? Разбира се, никакво.

Обаче тогава си спомни нещо.

Втурна се в стаята със сбирката и хукна покрай шкафовете и стелажите – спря се само за да вдигне челника си – докато не стигна до Хербарийния трезор. Малката червена светлина на индикатора й служеше за фар в мрака. Дишайки тежко, въведе кода, после отвори тежката врата.

Ето ги там: на светлината от челника тя различи в далечния край сарбаканите – дълги кухи цеви – и колчана с малки костени стрели, всяка от които завършваше със снопче пера. Върховете им бяха намазани с лепкава черна течност.

Грабна един от сарбаканите, преметна през свободното си рамо колчана и зареди цевта – пъхна една от стреличките вътре, оставяйки снопчето пера да я запуши. После излезе от трезора и пое покрай сбирките колкото може по-бързо, загаси челника, разчитайки на аварийното осветление. Мина през вратата на склада и влезе отново в помещението със сбирката от очи на китове. Когато влезе, вонята я удари почти като юмрук.