Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Барбо направи пауза с поглед, вперен в нея.

— Разбрах, че агент Пендъргаст е твой попечител. Какво точно означава това?

Мълчание.

— Мълчиш, но очите ти те издават. В тях виждам омразата ти към мен. Омразата на жена срещу убиеца на нейния любовник. Колко трогателно. Каква е възрастовата разлика – двайсет, двайсет и пет години? Отвратително. Можеше да си негова дъщеря.

Констънс не сведе очи, а продължи да приковава неговия поглед.

— Смело момиче – въздъхна Барбо. – Трябва ми името на растението, което търсиш. Обаче виждам, че ще се нуждаеш от убеждаване.

Той протегна ръка и докосна лицето й. Тя не трепна, нито се отдръпна. Ръката му се плъзна надолу, размазвайки калта на шията й, след това се плъзна към ше— мизетката, леко изцапвайки гърдите й през коприната.

Бърза като атакуваща змия, Констънс го зашлеви.

Барбо отстъпи назад, дишайки тежко.

— Хванете я.

Двама мъже застанаха от двете й страни и я хванаха за ръцете. Единият беше с бръсната глава, а другият с коси до раменете. Тя не се възпротиви. Барбо направи крачка напред, протегна отново ръка и стисна гърдата й.

— Жалко, че го няма Пендъргаст, за да види как малтретират малката му играчка. А сега ми кажи името на растението. – Той стисна силно гърдата й.

Констънс си прехапа устната от болка.

- Името на растението !

Той отново й причини болка. Тя нададе кратък вик, но бързо се стегна.

— Не ни досаждай с истерични пристъпи. Няма да ти помогнат. Колкото и малка да беше охраната, ние я неутрализирахме. Сега мястото е на наше разположение.

Ръката на Барбо се плъзна надолу и стисна края на шемизетката. После я вдигна нагоре.

— Какво младо, гъвкаво тяло. Мога да си представя как Пендъргаст те е огъвал като пластилин за собствено удоволствие.

Той пусна шемизетката, дръпна се назад и я огледа преценяващо. После кимна на Бръснатата глава. Мъжът се обърна към Констънс и я зашлеви по лицето: веднъж, втори път.

Констънс понесе мълчаливо боя.

— Дай остена – нареди Барбо.

Дългокосият извади от малка торба, преметната през рамото му, зловещ на вид предмет с дължина около шейсет сантиметра и гумена дръжка. Централната част на ствола му беше обвита от приличен на пружина навит метал, а от срещуположния на дръжката край стърчеше нещо, наподобяващо сребриста вила с два зъба. Биволски остен. Той го размаха под носа й.

— Затъкни й устата. Знаеш, че не мога да търпя писъци. – Онзи измъкна от торбата топче памук и широка лепенка. Бръснатата глава я удари неочаквано в корема и когато тя се сгъна на две, пъхна памука в устата й. После ловко уви лепенката няколко пъти около главата й. Той отстъпи назад, а Дългокосият започна да подготвя остена. Другите мъже бяха образували мълчалив кръг около тях и напрегнато наблюдаваха ставащото.

Бръснатата глава я хвана за ръцете, а дългокосият стовари остена в корема й. Поколеба се за миг, докато се усмихваше накриво, преди да включи електрическия ток. Констънс се разтресе от болки, всичките й мускули се стегнаха, а гологлавият не й позволяваше да мърда. От носа й се чу приглушен стон, побеждавайки усилието й да запази мълчание.

Дългокосият дръпна остена.

— Не спирай – намеси се Барбо. – Ще ни каже, когато е готова да говори.

Констънс се опита да се стегне. Дългокосият размахваше остена закачливо, готвейки се да я смушка отново. Внезапно пристъпи напред, заби вилата в цепката между гърдите й, и отново натисна бутона. Тя се сгърчи, смазана от болката, но този път успя да запази мълчание. Дългокосият отдръпна вилата.

Констънс с усилие се изправи.

— Тази повлекана се нуждае от повече стимулиране – отбеляза Барбо.

— Може би трябва да я стимулираме в по-чувствителна област – предложи Дългокосия.

Барбо кимна и вдигна шемизетката. Дългокосият с усмивка пристъпи напред с остена.

В този момент проехтя изстрел. Горната част от главата на Дългокосия отлетя цяла, въртейки се като фрисби с развети коси, а кръвта и сивото вещество изригнаха в сиво-червен облак.

Мъжете реагираха на мига, като се хвърлиха на земята. Бръснатата глава направи същото, повличайки Констънс със себе си. Макар мъжете да потърсиха укритие, проехтяха още два изстрела бързо един след друг. Един от тях се сгъна на две, притискайки с рев стомаха си, а друг, вече на земята, получи куршум в гърба. Той подскочи, надавайки вой.

Констънс опита да се освободи от хватката на гологлавия, но мускулите й още бяха в конвулсии от електрошоковете и той успя да я задържи. Тя забеляза, че Барбо единствен бе останал прав и хладнокръвно се укри зад дебелия ствол на едно от дърветата.