Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Вие сте... онзи Слейд?

Слейд изглеждаше доволен.

— Точно така. Изложбата за суеверията. Моят лош късмет беше, че някой си Спенсър Кофи беше ОСА – отговорният специален агент за контингента на ФБР. Откриването на изложбата не мина добре, нали? Колко души загинаха? Двайсет и шест? Беше един от най-големите провали в историята на Бюрото. Толкова голям, че направиха показно не само с Кофи, но и с нас, останалите. Кофи беше прехвърлен в Уейко, а аз и другите от екипа му бяхме разжалвани от ФБР. След станалото бях белязан и извадих късмет, че си намерих работа в Нюйоркската полиция като квартален полицай. Белегът ми остана – защо мислиш, че човек с моя опит и служба е все още само сержант?

Малката, изпълнена с горчивина реч даде възможност на Марго да си събере ума. Опита се да поддържа разговора.

— Затова ли си се корумпирал, а? – попита тя. – Така ли стават нещата?

— Нямах нищо общо с катастрофата – дори не бях там, а дойдох едва след като всичко вече беше приключило. И въпреки това, без да се замислят, ме хвърлиха на вълците. Подобни неща могат да накарат човека да стане... как да кажа... възприемчив за по-добри предложения . След време получих по-добро предложение и ето ме сега тук.

Слейд се поприведе и стисна по-здраво тръна. Марго осъзна, че се готви отново да опита да я намушка в шията. Пръстите й стиснаха буркана с експоната зад гърба й. Когато вече беше готов да замахне, тя ритна с крака, улучвайки го от вътрешната страна на глезена и го извади от равновесие. Слейд залитна настрани и бързо си възвърна равновесието, а през това време Марго вдигна буркана и завъртайки го във въздуха, го стовари странично върху главата му. Той се строши и заля всичко с етилов алкохол, а Слейд рухна на колене. Тя се изправи с усилие, прескочи го и хукна по пътеката между стелажите, стискайки с все сили чантата си. Зад нея Слейд се изправи на крака с гневен вой.

Паниката вдъхна сили на Марго и яснота на съзнанието. Тя се носеше по пътеките, изхвръкна от вратата на ботаническата сбирка и зави наляво по коридора, насочвайки се към изхода в задния край на Сграда 6. Заради старовремското разположение на мазето под музея нямаше пряк път. Трябваше да прекоси поредица от складове, за да стигне дотам. Сега вече чуваше как Слейд тича след нея, дишайки тежко, а подметките му плющяха по пода все по-близо и по-близо.

Констънс лежеше неподвижно в калта. Над нея мърдаше приглушена светлина и тя чуваше тихия шепот на мъжете. Изпитваше странна смес от съжаление, разочарование и най-вече яд: не защото щеше да бъде убита – не я беше грижа за нейния собствен живот, а защото залавянето й означаваше, че Пендъргаст ще умре.

Чу тихи стъпки и после един различен глас каза:

— Изправи я.

Оръжието отново се заби във врата й.

— Ставай, но бавно.

Констънс се изправи. Озова се срещу висок мъж в черен официален костюм, но с излъчване на военен. Лицето му, слабо осветено от лунната светлина, беше едро и сякаш гранитно, с изпъкнали скули и издадена брадичка.

Барбо.

За миг омразата й се съсредоточи върху него като огнен лъч – толкова ненавиждаше и презираше този Барбо. Тя остана неподвижна, докато Барбо я осветяваше с фенерче.

— Боже, каква гледка представляваш – подигра й се той със сериозен тон.

Появиха се още няколко мъже, които безмълвно заеха позиция около нея. Всички бяха тежко въоръжени. Пътищата й за бягство бяха преградени. Помисли си дали да не грабне някое оръжие, но щеше да е безполезно, защото не познаваше тези автомати.

Барбо нямаше вид на човек, който може да бъде изненадан или победен, ако това изобщо беше възможно. Имаше спокойното излъчване на бдителна жестокост, каквото досега беше срещала само у двама души: нейния първи попечител Енох Ленг и Диоген Пендъргаст.

След като свърши с огледа, Барбо каза:

— Значи това е агентът, когото Пендъргаст е изпратил като свой ангел отмъстител. Когато Слейд ми каза за теб, не повярвах.

Констънс не отговори.

— Бих искал да знам името на растението, което търсиш.

Тя продължаваше да го гледа втренчено.

— Предприела си последен отчаян опит да спасиш своя скъпоценен Пендъргаст. Само че както можеш да видиш, бяхме на крачка пред теб. Въпреки това съм впечатлен колко далеч успя да стигнеш в тази обречена задача, преди да успеем да те хванем.

Констънс го остави да говори.

— Пендъргаст сега е на смъртно легло. Не можеш да си представиш какво удоволствие изпитвам от неговите страдания. Заболяването му е неповторимо: непоносими физически болки, смесени със съзнанието, че полудяваш. Зная всичко за това. Видях го.