Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Всичко изглеждаше спокойно.

Отвори торбата, извади от нея малка чанта и я скри между декоративните растения. После закрачи в мрака. Не беше донесла фенерче, но восъчната луна в момента изгряваше над дърветата. Очите на Констънс така или иначе добре се приспособяваха към мрака от дългите години, прекарани в подземните коридори и ниските помещения под „Ривърсайд Драйв“ № 891.

От сайта на институцията бе свалила карта на Бруклинската ботаническа градина и грижливо я бе запаметила. Пред нея се издигаше граница от гъсти храсталаци, които образуваха естествена ограда. Тя се вмъкна между тях и си проби път напред, докато не се озова в един усамотен ъгъл на Шекспировата градина. Прецапа през леха с ириси и миризмата от смачканите растения се издигна около нея. След малко стигна до тухлена пътека, която се виеше през насажденията. Тук отново спря, за да се ослуша. Беше тъмно и тихо. Нямаше представа каква охрана може да има в градината, затова се придвижваше изключително предпазливо, като инстинктивно използваше уменията, придобити като дете, докато скиташе из нюйоркските докове, за да краде храна и пари.

Като се държеше встрани от главните пътеки, Констънс продължи покрай леха с безстъблени иглики и друга редица храсталаци, последвани от ниска каменна стена. След като я прехвърли, се озова до главната пътека, водеща към Палмовата къща – представителна сграда в стила на тосканския Ренесанс от желязо и стъкло. Отвъд нея бяха разположени оранжериите, включително Водната къща – дома на ходжсъновите тъги. Главната пътека обаче бе широка и добре осветена, така че не беше подходяща за незабелязано приближаване. Тя зачака в храсталаците, оглеждайки се за охрана, и остана удивена, че не видя такава. Хрумна й, че може би това е потвърждение на Пендъргастовото предупреждение, че Барбо ще бъде тук преди нея. Ако беше вярно, той бе неутрализирал охраната.

Би било добре да го знае със сигурност.

От друга страна, това беше ботаническа градина, а не музей за произведения на изкуството. Може би тук изобщо няма никаква охрана.

Като се придържаше към сенките на насажденията, мина между Градината на уханията и Японската градина на хълмовете и езерата. Нощният бриз довя до нея миризмата на орловите нокти и божурите. Докато вървеше край площ с гъсто засадени азалии, виждаше пред себе си Площада с магнолиите, вече пролетно разцъфтели. Отвъд него лежеше Езерото с лилиите, а водата му проблясваше на лунната светлина.

Докато проучваше картата на Ботаническата градина, Констънс бе избрала как да се приближи. Най-доброто място за проникване щеше да е Палмовата къща, защото голяма част от нея бе преустроена от оранжерия в място за провеждане на социални събития. Сградата имаше големи единични прозорци. От друга страна, по-новите парници бяха с много по-малки прозорци, а някои имаха двойни стъкла.

Тя се втурна да пресече Площада с магнолиите и влезе в сенките покрай дългото крило на Палмовата къща. Голямата викторианска постройка се състоеше от централен купол и две стъклени крила. Констънс се спря, за да надникне през един от прозорците. Тази част от Палмовата къща беше приготвена за елегантна сватба, която очевидно щеше да се състои на следващия ден. Дългите маси бяха застлани с бели ленени покривки и бяха богато заредени с посуда и прибори, свещници с бели свещи и чаши. Нямаше никакви видими следи от охранителна система. Тя клекна и свали торбата от рамото си на земята. От страничния джоб извади малък кожен несесер, а от него стъклорез и вакуумна дръжка за стъкло. Закрепи я в средата на голямото стъкло и внимателно прокара стъклореза по периферията му. Няколко резки почуквания извадиха парчето и тя внимателно го сложи настрана, вкара мешката през отвора, след това я последва, като придържаше роклята си с ръка, за да не се закачи.

Прехвърли отново чантата през рамо и пое между смълчаните маси, мина под големия централен стъклен купол и по паркета на дансинга, насочвайки се към далечното крило на сградата. Имаше врата, през която се влизаше в него. Опита и откри, че не е заключена. Докато напредваше, непрекъснато беше в готовност при първия звук от задействана аларма бързо да избяга, но Палмовата къща остана безмълвна и сенчеста.

Тя бутна вратата да се отвори, ослуша се, огледа наоколо и влезе. Тук беше Музеят на бонзаите – според пътеводителя най-големият извън Япония. От другата му страна се намираше нейната цел: Водната къща и сбирката орхидеи.