Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Пендъргаст прочете списъка внимателно, после още веднъж. Накрая сгъна листа на две и го накъса на малки парчета. Отвори прозореца и едно по едно ги пусна да се реят в манхатънската вечер.

Таксито зави по рампата за влизане в магистралата Уест Сайд и се насочи към Манхатънския мост и накрая към Флатбуш Авеню в Бруклин.

Мъжът поклати глава, докато се навеждаше, за да издърпа нещо от врата на Фрисби.

— Интересна сбирка имате тук долу – каза той, докато вдигаше предмета, от който капеше кръвта на старшия куратор. Марго го разпозна като огромен трън от суматренски зърнастец: дълъг петнайсетина сантиметра, извит назад и остър като бръснач. Прословуто оръжие в някои части на Индонезия.

— Нека се представя – продължи мъжът. – Аз съм сержант Слейд от Нюйоркската полиция. Той бръкна в джоба на сакото си, извади документ за самоличност и го освети с фенерчето.

Марго се вторачи в него. Картата и значката изглеждаха истински. Но кой беше този човек и какво търсеше тук? А и не беше ли току-що... намушкал Фрисби? Изпита нарастващо объркване и ужас.

— Мисля, че дойдох точно навреме – каза Слейд. – Този дърт куратор – нарекохте го Фрисби, нали? – изглежда се готвеше да повика ченгетата заради вас. Защото не знаеше, че едно от тях е вече тук. Освен това бъркаше здраво за присъдата, която щяха да ви лепнат. Щяхте да си признаете и да пледирате за по-леко наказание. Вероятно щяха да ви осъдят на общественополезен труд. В Ню Йорк Сити никой съд не го е грижа за няколко мухлясали растителни образци, задигнати от музей.

Той се наведе да провери трупа на Фрисби, като предпазливо заобикаляше локвата кръв, която се бе образувала под врата му, и отново се изправи.

— Е, мисля, че е най-добре да побързаме – каза той. – Сега, когато съм тук, няма за какво да се тревожите. Моля, дайте ми чантата. – И протегна ръка.

Обаче Марго стоеше замръзнала. Фрисби беше мъртъв. Този човек го беше намушкал и не с нещо друго, а с трън от зърнастец! Това си беше чисто убийство. Спомни си предупреждението на Д’Агоста и сега го разбра. Полицай или не, този човек работеше за Барбо.

Сержант Слейд пристъпи с тръна в ръка.

— Доктор Грийн, дайте ми чантата.

Марго отстъпи.

— Не си усложнявайте положението повече от нужното. Дайте ми чантата и ще почувствате само леко боцкане.

Марго стисна по-здраво чантата и направи още една крачка назад.

Слейд въздъхна.

— Принуждавате ме – каза той. – Ако искате да играем така, боя се, че онова, което ви очаква, ще бъде много по-лошо от общественополезен труд. – Той прехвърли тръна в дясната си ръка, стисна го по-здраво, и тръгна към нея. Марго се обърна и осъзна, че е в задънена улица. От двете страни – стелажи с ботаническите сбирки, а зад нея – трезорът.

Тя се вторачи в сержант Слейд. Може и да беше нисък, но се движеше с грацията на висок и силен мъж. В добавка към тръна, който стискаше в ръка, Марго видя под сакото служебния му колан с кобур и пистолет, лютив спрей и белезници.

Тя направи още крачка назад и усети как гърбът й опря в металната врата на трезора.

— Ще стане бързо – обясни Слейд с нотки в гласа, които прозвучаха почти като съжаление. – Това не ми доставя удоволствие. Наистина. – Ръката с тръна се вдигна, готова за удар, и той надвисна над нея, готвейки се да го плъзне по гърлото й.

— Моля, спрете тук.

Шофьорът плъзна колата до бордюра. Констънс Грийн подаде парите през плъзгащото се прозорче, после взе торбата и стъпи на тротоара. Тя постоя малко там, докато обмисляше какво да прави. От другата страна на Уошингтън Авеню се издигаше ограда от ковано желязо, а зад нея тъмните силуети на дърветата в Бруклинската ботаническа градина. Макар да беше вече девет и половина, движението по Уошингтън Авеню беше равномерно, мяркаха се и пешеходци.

Констънс преметна торбата през рамо, приглади плисетата на роклята и бръсна косата от лицето си. Отиде до ъгъла, изчака светофара на кръстовището да светне зелено и пресече на другата страна.

Тук оградата от ковано желязо се издигаше до кръста й и завършваше с тъпи шипове. Констънс крачеше небрежно покрай нея, докато не стигна до част от тротоара между две улични лампи: сумрачно място, което надвисналите отгоре клони на дърветата правеха още по-тъмно. Остави мешката на земята и извади мобилния си телефон, преструвайки се, че го проверява, и изчака, докато вече не се виждаха хора наоколо. Тогава с едно леко движение се хвана за два от шиповете и се прехвърли, спускайки се от другата страна. След това се протегна над оградата и взе торбата. Побягна и се скри в мрака под дърветата. Там спря и погледна назад, за да провери дали действията й не бяха привлекли внимание.