Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Прибра ги внимателно в чантата, затвори ципа и я преметна през рамо. С излишна предпазливост изгаси челника и отвори вратата на трезора. Излезе в мрака и напрегнато се ослуша. Когато й се стори, че всичко е наред, излезе и опипом затвори вратата, след това завъртя колелото. Бравата се заключи автоматично и зелената светлина на индикатора се смени с червена.

Готово! Тя се обърна, вдигна ръка и включи челника. Пред нея се видяха неясните очертания на човек. В този миг я ослепи неочаквано ярка светлина.

Д’Агоста стана от бюрото и се протегна. Болеше го гърбът от часовете седене на дървения стол, а дясното му ухо пулсираше от притискането на телефонната слушалка в него.

Изглежда бе прекарал часове наред на телефона в разговори с кабинета на районния прокурор, опитвайки се да получи призовка, за да бъде доведен Джон Барбо за разпит. От кабинета не гледаха на нещата като него и смятаха, че не е посочил разумна причина. Особено с човек като Барбо, който веднага щеше да повика адвокат и да им стъжни живота.

Доводите бяха ясни на Д’Агоста: Барбо бе наел Хауърд Ръд, за да се представи за фалшивия доктор Джонатан Уолдрън. Той от своя страна беше използвал Виктор Марсала, за да получи достъп до отдавна починалата госпожа Паджет. На Барбо му е трябвала кост от този скелет, за да получи чрез обратно инженерство съставките на еликсира на Езекия Пендъргаст. Това му е позволило да го синтезира отново и да го използва срещу Пендъргаст. Д’Агоста не се съмняваше, че щом веднъж Олбън е бил оставен пред вратата на Пендъргаст и планът задействан, Ръд беше убил Марсала в опит да заличи следите. Без съмнение бе подмамил техника в отдалечено кътче на музея под предлог да му плати или нещо друго. Също толкова очевидно беше, че след това Барбо е използвал Ръд като примамка, за да подмами Пендъргаст в животинската амбулатория на солтънския „Фонтебло“. Като награда там е бил обгазен с еликсира. И всичко заради желанието на Барбо да си отмъсти за отравянето на прапрародителите му от Езекия и за смъртта на своя син.

Макар да не можеше да бъде напълно сигурен, Д’Агоста беше твърде уверен, че Барбо е наел пред три години Ръд, платил е неговите дългове, уредил му е ново лице и самоличност и го е държал като анонимен убиец, който да използва за изпълнение на престъпни поръчки. Държал го е в подчинение под заплахата, че ще навреди на семейството му. Цялата тази верига от доводи беше напълно логична.

Районният прокурор ги беше отхвърлил с едва прикрито презрение, наричайки ги конспиративна теория от предположения, спекулации и фантазии, без никакви доказани медицински факти и разумна причина.

След това Д’Агоста беше прекарал по-голямата част от ранната привечер в телефонни разговори с различни специалисти по ботаника и фармация в търсене на тези медицински факти. Бързо разбра обаче, че ще са нужни опити, анализи, слепи проучвания [45] Проучвания в медицината, когато пациентите не знаят какво им дават. - Б. пр. и така нататък, и така нататък, преди да може да се направи някакъв извод.

Не можеше да няма начин да изкопае достатъчно доказателства, за да закове Барбо в кабинета си, докато Марго и Констънс си свършат работата.

Разумна причина . Кучи син. Някъде там навън трябва да има доказателство, което е пропуснал и което ще внуши, че Барбо е нечестен. Той стана от бюрото си разочарован. Беше девет часът и имаше нужда от малко чист въздух. Една разходка щеше да проясни главата му. Облече сакото си и стигна до вратата, загаси осветлението и тръгна надолу по коридора. След няколко крачки спря. Може би Пендъргаст би могъл да му подскаже идеи как да притисне Барбо? Не, агентът вероятно беше твърде слаб за подобен разговор.

Състоянието на Пендъргаст го изпълваше с гняв и болезнено чувство за безпомощност.

Както беше спрял в коридора, се сети, че документите по случая Марсала са в стаята до кабинета му. Трябваше да ги прегледа още веднъж, в случай че е пропуснал нещо. Влезе в празната стая, която използваха за складиране на излишната документация.

Запали лампите и започна да преглежда купчините папки, струпани на конферентната маса и покрай стените. Щеше да вземе всичко, свързано с Хауърд Ръд. Може би Барбо има някаква връзка с Гари, Индиана, която би могъл...

В този миг Д’Агоста застина. Търсещият му поглед се беше спрял на единственото кошче за боклук в стаята. В него имаше само едно нещо – смачкана опаковка от карамел от сладък корен.