Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Прибра телефона в горното си джобче, обърна се и бързо излезе от гробището.

Вече беше шест вечерта, когато Констънс Грийн се върна от полицейското управление и сама си отвори, за да влезе в къщата на „Ривърсайд Драйв“. Пое надолу по коридора край трапезарията и прекоси облицованата с мрамор шир на голямата бална зала. В сградата цареше тишина, нарушавана само от нейните тихи стъпки. Голямата къща приличаше на изоставена. Проктър се възстановяваше в болницата, госпожа Траск беше някъде навътре в кухнята, а доктор Стоун вероятно горе, седнал до леглото на Пендъргаст.

Тя продължи по коридора с окачените на стените гоблени и покрай мраморните ниши, които на равни интервали насичаха стените с розови тапети. Заизкачва се по едно задно стълбище, стъпвайки внимателно на стъпалата, за да намали колкото може скърцането на старите дъски. Щом стигна до дългия коридор на горния етаж, закрачи по него и мина покрай огромна и отвратителна препарирана бяла мечка, за да стигне пред една врата вляво. Сложи ръка на дръжката. Пое си дъх, завъртя я и тихо бутна вратата да се отвори.

Доктор Стоун се изправи безшумно от стола до вратата. Констънс почувства раздразнение от присъствието му, от модните му дрехи, широката жълта вратовръзка, очилата с рамки от коруба на костенурка и пълната му неспособност да направи нещо повече от това да полага палиативни грижи за нейния попечител. Знаеше, че това не е справедливо, но в момента не беше в настроение за справедливост.

— Докторе, бих искала да остана за малко насаме с него.

— В момента спи – отговори той, докато си тръгваше.

Преди състоянието на Пендъргаст да се влоши, Констънс рядко бе влизала в неговата спалня. Дори сега се спря на прага и се огледа с любопитство наоколо. Помещението не беше голямо. Слабата светлина идваше иззад нишата на скрит корниз и една-единствена лампа „Тифани“ с абажур от витражно стъкло, която стоеше на нощното шкафче. Стаята нямаше прозорци. Тапетите бяха грапави, в бургундско червено с изтънчена шарка от хералдически лилии. На стените висяха няколко картини: малък етюд на Караваджо за неговото „Момче с кошница плодове“; морски пейзаж на Търнър; офорт на Пиранези. На лавица за книги бяха подредени стари томове с кожена подвързия. Из помещението бяха пръснати няколко музейни експоната, които вместо да бъдат изложени, се използваха по предназначение. Една римска стъклена урна беше пълна с минерална вода; византийски канделабър бе зареден с шест неизползвани бели свещи. В старо египетско фаянсово кадило тлееше тамян. Тежката му миризма изпълваше стаята в безполезен опит да прогони вонята, която ден и нощ изпълваше ноздрите на болния. Стойката за инфузии от неръждаема стомана, на която беше закачена торбичка с физиологичен разтвор, контрастираше силно с елегантното обзавеждане на спалнята.

Пендъргаст лежеше неподвижен на леглото. Светлата му коса, сега потъмняла от пот, се открояваше ярко на фона на ослепително бялата възглавница. Кожата на лицето му беше бяла като порцелан и като него полупрозрачна. Стори й се, че под нея се виждат фината мускулатура и подробности от скелетната система, както и сините вени на челото. Очите му бяха затворени.

Констънс се приближи до леглото. Автоматичната система за вливане на морфин беше регулирана за един милиграм на всеки петнайсет минути. Забеляза, че доктор Стоун е нагласил максималната доза на шест милиграма на час. След като Пендъргаст отказваше да бъде наглеждан от сестра, беше важно да не се предозира.

— Констънс...

Шепотът му я изненада. Значи все пак беше буден. А може би нейните движения, колкото и тихи да бяха, го бяха събудили.

Тя заобиколи леглото и седна в горния му край. Спомни си, че само преди три дни бе седяла на същото място в женевската му болнична стая. Силно я плашеше бързото му влошаване оттогава. Въпреки слабостта му бяха очевидни ужасните безспирни усилия, които полагаше да се бори с болката и лудостта, за да не им позволи да го съкрушат.

Видя, че размърда ръка под завивката, после я измъкна. В нея стискаше лист. Повдигна го, потрепервайки.

— Какво е това?

Изненада се от хладността и гнева в неговия глас. Взе листа и позна списъка от съставки, който бе направила. Очевидно беше останал на масата в библиотеката, която се бе превърнала в нещо като военен щаб за нея и Марго. Глупава грешка.

— Езекия е работил върху противоотрова, с която да се опита да спаси живота на жена си. Ние ще я направим за теб.