Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Това се беше случило преди по-малко от две години. Барбо потъна в мъгла от скръб. Беше смазан до такава степен, че дори не можа да избере по-внушителен паметник за сина си, така както бе сторил за майка му. Самата мисъл за това беше непоносима и накрая един прост кръст стана единственото свидетелство за толкова прахосани надежди.

Почти година след смъртта на Джон-младши обаче се случи нещо, което Барбо изобщо не очакваше. Една вечер го посети млад мъж, само малко по-стар от неговия син, но с толкова различно телосложение, енергия и магнетизъм, сякаш идваше от друга планета. Имаше чуждестранен акцент, но говореше отлично английски. Знаеше много за семейството на Барбо, фактически повече от него самия. Разказа на Джон-старши историята на неговите прапрародители Стивън и Етъл, живели на улица „Дофин“ в Ню Орлиънс. Разказа му и историята на един съсед на двойката, Езекия Пендъргаст, създал пенкилера, известен като „Смесеният еликсир на Езекия за физически тонус“ – патентован шарлатански цяр, който се продавал свободно и бил виновен за страданията, лудостта и смъртта на хиляди хора. Сред жертвите, разказа този млад човек на удивения Барбо, били Стивън и Етъл Барбо, едва наченали трийсетте си години, но починали от „еликсира“ през 1895 г.

Това обаче не е всичко, продължи младият мъж. Има още една жертва в семейството, която е много по-близка до Барбо – неговият собствен син Джон-младши.

Младият мъж му обясни как еликсирът е причинил епигенетични промени в кръвната линия на фамилията Барбо – промени в генетичния строеж, които могат да бъдат наследявани, а в неговия случай са прескочили през поколенията, за да убият сина му сто години по-късно.

После младият мъж стигна до истинската цел на тяхната среща. Фамилията Пендъргаст била все още жива в лицето на някой си Алойшъс Пендъргаст, специален агент на ФБР. Бил не само жив, но процъфтявал благодарение на богатството, натрупано от Езекия с неговия смъртоносен еликсир.

Тогава младият мъж разкри за какво е дошъл. Казвал се Олбън, обясни той, и бил син на... специален агент Пендъргаст. Разказа ужасно мъчителна история и после предложи сложен, чудноват, но напълно задоволителен план.

Олбън каза и още нещо. Думите отекнаха в спомена на Барбо:

— Може би ще се изкушите да погнете и мен и така да премахнете още един Пендъргаст. Предупреждавам ви да не предприемате подобен опит. Разполагам със забележителни способности, които надхвърлят вашия ум. Задоволете се с баща ми. Той е човекът, който живее като паразит от богатството на Езекия.

След това остави голям пакет с документи, които доказваха неговата история и скицираха плана му... и изчезна в нощта.

Барбо бе отхвърлил думите му за „способности“ като младежко самохвалство. Изпрати двама мъже да го следят. Отлични и опитни хора. Единият се върна с увиснало от очницата око, а другия намериха с прерязано гърло. Олбън бе сторил всичко това напълно преднамерено точно пред охранителните камери на Барбо.

Разполагам със забележителни способности, които надхвърлят вашия ум. Наистина имаше забележителни способности. Но те не надхвърляха ума на Барбо и това беше фаталната грешка на Олбън.

Историята, която му беше разказал Олбън, изглеждаше прекалено странна, за да е истина. Но докато преглеждаше пакета с документи, който му беше оставил, докато проучваше семейната си история и симптомите на своя син, особено след като нареди да се проведат определени кръвни изследвания, осъзна, че всъщност историята е истинска. За него това се оказа откровение. Откровение, което превърна скръбта в омраза, а нея – в натрапчива идея.

В гръдния джоб на сакото му завибрира мобилен телефон. Докато гледаше вторачено към Марси, той го извади.

— Ало?

Слуша в продължение на около минута. През това време кокалчетата на пръстите му побеляха – толкова здраво стисна апарата. На лицето му се изписа потрес.

— Нима искаш да кажеш – прекъсна той събеседника си, – че той не само знае какво се случи, но е предприел мерки, за да го спре ?

Отново започна да слуша, този път по-дълго, гласа от другата страна на линията.

— Добре – каза Барбо най-накрая. – Знаеш какво да правиш. Трябва да действаш бързо, много бързо .

Прекъсна връзката, после набра друг номер.

— Ричард? В готовност ли е Операционният екип? Добре. Имаме нова цел. Искам да ги подготвиш за спешни действия в Ню Йорк. Да, незабавно. Трябва да са във въздуха след половин час.