Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Констънс започна от здравите бутилки на някои от лавиците, избегнали масовото разрушение. Те потракваха под пръстите й, докато ги разглеждаше – латинско наименование след латинско наименование – безкрайна процесия от смеси.

Направо да полудееш – каталожната система, използвана от доктор Енох, е била в главата му, а след неговата смърт така и не успя да я разшифрова. Подозираше, че е произволна и че докторът просто бе записал цялата библиотека от химикали във фотографската си памет.

Щом свършеше с една лавица, започваше със следващата и така нататък. Едно от шишета падна и се пръсна. Тя избута с крак парчетата настрана сред надигналата воня. Продължи търсенето, прехвърляйки все повече и повече шишета, някои от които падаха заради нейната припряност. 15:00.

С въздишка на разочарование насочи вниманието си към здравите бутилки на пода. Наведе се и докато краката й стъпваха върху хрущящите късове стъкло, продължи да търси. Вдигаше бутилката, прочиташе етикета, после я търкулваше настрана. Тук имаше много масла: календула [40] Извлек от невен. - Б. пр. , семена от пореч [41] Известно още като „лечебна краставица“ - едногодишна билка от Сирия. - Б. пр. , безстъблена иглика, вербаскум [42] Двугодишно зимоустойчиво растение. - Б. пр. , фитолака дендрум [43] Декоративно растение със силно отровни плодчета. - Б. пр. ... Обаче нямаше хеноподий. В пристъп на внезапно отчаяние Констънс замахна с ръка към една от лавиците, които вече беше преровила, и помете всички бутилки на пода. Те се пръснаха с трясък и пукот и сега помещението наистина се изпълни е ужасна смрад.

Констънс отстъпи назад. Жалко, че си изпусна нервите. След като си пое няколко пъти дълбоко дъх, за да се съвземе, започна да претърсва последния от рафтовете. Все още нищо.

Изведнъж, съвсем неочаквано, се появи: голямо шише с етикет „Масло от хеноподий“. Точно пред нея.

Тя взе бутилката и я пъхна в торбата, после продължи да търси хлороформ. Скоро откри малка запушена стъкленица с нужното. Прибра я в торбата, изправи се и забърза към стълбището, което водеше до асансьора.

Прие този неочакван обрат на късмета като знак. Обаче щом стигна в библиотеката и рафтът с книги се плъзна обратно на мястото си, госпожа Траск я чакаше с телефон в ръката.

— Обажда се лейтенантът – обясни тя.

— Кажи му, че ме няма.

С неодобрение, изписано на лицето й, госпожа Траск продължаваше да протяга телефона към нея.

— Много е настоятелен.

Констънс взе слушалката и направи опит да бъде сърдечна.

— Да, лейтенант?

— Искам ви двете с Марго тук.

— В момента сме много заети – отговори Констънс.

— Получих жизненоважна информация. В тази история са забъркани лоши, наистина лоши типове. Вие с Марго може да бъдете убити. Искам да помогна.

— Не можеш да ни помогнеш – каза Констънс.

— Защо?

— Защото... – Тя замълча.

— Защото планирате някаква незаконна простотия?

Мълчание.

— Констънс, размърдай си задника и ела тук. Или, ей богу, ще дойда там с цял отряд и сам ще ви доведа.

— Нека повторим отначало – каза Д’Агоста. Вече беше късно следобед и Марго и Констънс седяха в кабинета му. – Казвате, че сте открили лек срещу онова, което е отровило Пендъргаст?

— Противоотрова – уточни Констънс. – Разработена от Езекия Пендъргаст, за да спре действието на собствения му еликсир.

— Обаче не сте сигурни.

— Не напълно – каза Марго, – но трябва да опитаме.

Д’Агоста се облегна на стола си. Това звучеше налудничаво.

— И имате всички съставки?

— Всички освен две – каза Марго. – Те са растения и знаем откъде да ги вземем.

— Откъде?

Мълчание.

Д’Агоста се вторачи в Марго.

— О, предполагам, ще ограбите музея, нали?

Пак не получи отговор. Лицето на Марго беше бледо и напрегнато, но в очите й блестеше решимост.

Д’Агоста прокара ръка по оплешивяващото си теме и погледна двете упорити жени.

— Вижте, от много време съм ченге. Не съм идиот и зная, че планирате нещо незаконно. Честно казано, в момента не ми е до това. Пендъргаст ми е приятел. Онова, което ме интересува, е да успеете да вземете тези растения. И да не пострадате при това. Разбирате ли?

Марго най-накрая кимна.

Д’Агоста се обърна към Констънс:

— А ти?

— Разбирам – отговори тя, но по изражението й той разбра, че не е съгласна. – Каза, че имаш жизненоважна информация. И каква е тя?

— Ако съм прав, Барбо е много по-опасен, отколкото някой си е представял. Ще имате нужда от помощ. Нека ви помогна да вземете растенията, където и да се намират.