Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Беше много странен предмет. Централната му част бе направена от същия метал, излят в тигел – предположи, че е смес от олово и калай. Имаше странна, дива форма – абстрактно изображение на зинала уста, пълна с криви зъби, изобразена в момента, когато поглъща нещо, приличащо на кълбо от вътрешности. Докато я оглеждаше, Пендъргаст осъзна, че е била изработена чрез изливане на разтопен метал във вода, където той бе застинал в тази отвратителна форма – случайно, но въпреки това необичайно демонично изображение. Тази извита, пълна с мехури метална маса беше захваната в сребърна рамка. По нея имаше останки от нещо завързано – приличаше на конски косми, плюс парче изгнила кост, запазено само благодарение на анаеробните качества на пръстта. В среброто беше щампован символът на Моракс демона с глава на горила, кучешки зъби и сатанинска опашка.

Пендъргаст извади от сака за оборудването плитка пластмасова кутия, сложи предмета вътре и я уви във фолио с мехурчета, което беше взел специално за подобен случай. След това я пъхна в сака заедно с картата и останалото оборудване, стана, погледна си часовника, изтупа ръцете си и пое обратно към лодката.

Сержант Гавин изглеждаше раздразнен и нетърпелив.

— Намерихте ли нещо? – попита той.

Агентът се настани на мястото си на носа на лодката.

— Представете си, да.

— Какво?

Пендъргаст извади пластмасовата кутия от сака, отвори я и показа предмета и неговото гнездо от фолио с мехурчета.

Гавин се вторачи в него, а лицето му пребледня.

— Мамка му, какво е това?

— Наистина, мамка му – се чу лаконичният отговор на Пендъргаст.

Констънс поиска наетият автомобил да спре на ексмутската главна улица много преди странноприемницата, за да обмисли възможностите. Беше имала намерение да поседи на бара, както я бе помолил Пендъргаст, и да се ослушва за полезни клюки. Снощи не беше в настроение да го направи. Сега обаче се чувстваше доста изтощена от пътуването си до Салем. Може би известно време, прекарано в ресторант „Морската карта“, нямаше да се окаже толкова мъчително преживяване.

Някой потропа по стъклото. Констънс го свали и се озова пред Керъл Хинтъруасър.

— Констънс – каза жената, – помислих си, че сте вие. Магазинът ми е отсреща. Бихте ли искали да изпием по чаша чай в късния следобед?

Констънс се поколеба.

— Възнамерявах да се върна в странноприемницата.

— Хайде, само по една чаша. Ще бъде прекрасно да си побъбрим. Ще се обадя в странноприемницата изпратят колата си да ви вземе.

— Така да бъде.

След като плати на шофьора. Констънс слезе от колата и се озова под пристъпите на вятъра, който фучеше надолу по ексмутската главна улица, носейки със себе си миризмата на сол и водорасли. Няколко парчета вестник също се носеха из въздуха, а над главите им се виеше двойка кряскащи чайки. Тя последва жената в нейния магазин, като се питаше за какво ли иска Хинтъруасър да говори с нея, защото намерението й беше очевидно.

— Моля, седнете. – Магазинът „Спомени от Ексмут“ продаваше главно туристически дреболии: предмети на местни занаятчии, пощенски картички, карти и пътеводители, тениски, свещи, черупки, мозайки, а в задната част на помещението имаше три малки маси, където се сервираше чай или кафе. Констънс седна на една от тях, докато Хинтъруасър помоли продавачката млада жена с ярки очи и късо подстригана коса да им направи кана чай. Няколко минути по-късно продавачката донесе чая, сервиран в антикварен сребърен чаен комплект с чаши от китайски порцелан, хляб, масло и мармалад. Тя сложи подноса на масичка за сервиране до тяхната и им поднесе чашите и сребърните прибори.

— Вие сте човекът, който помага на агента от ФБР при разследването на кражбата на виното? – попита жената с едва скрито любопитство.

Констънс кимна, малко изненадана от прямия въпрос.

— Така е.

Благодаря ти, Флавия – каза Керъл, освобождавайки се учтиво от момичето.

То им се усмихна поотделно, после се отдалечи.

Констънс подхвърли:

— Тя сервира и в ресторанта на странноприемницата.

— Флавия Стрейхорн. Нова е в града, родена е в Нова Англия, но е прекарала последните няколко месеца, пътешествайки из Североизточна Азия. Събира пари за докторат. Освен това, изглежда, се сдоби с нашата провинциална склонност да клюкарстваме. – Тя се засмя.

— Хората май изпитват голямо любопитство към нас.

— Освен това, че сте помощник на агент от ФБР, обсъждат вашия старомоден начин да се обличане. Има ли някаква специална причина за това?