Линкольн Чайлд - Аленият бряг

С потисната въздишка Гавин направи завой и пое бавно срещу течението.

— Натам – каза Пендъргаст.

Още една безкрайна поредица канали и след малко той отново вдигна ръка.

— Тук е.

Гавин се вторачи в тревата и калния бряг, който се простираше пред тях. Той сякаш се издигаше в слабо изразен хълм. Изведнъж го обзе лошо предчувствие.

— Сержанте, ако нямате нищо против, останете в лодката да ме изчакате.

Гавин си погледна часовника.

След час ще се стъмни. Трудно ще е да се навигира из каналите.

— Ще се върна преди това. – После Пендъргаст взе сака с апаратурата и слезе от борда. След малко беше изчезнал в тревата.

Гавин се размърда на твърдата метална седалка. Лошото предчувствие взе да се усилва. Разбира се, можеше прост да отплава и да остави Пендъргаст на сушата. Постъпеше ли така обаче, работата щеше да загрубее. Човек просто не ядосва хора като агента.

Алойшъс Шингу Ленг Пендъргаст пореше през блатната трева, като с едната ръка я разтваряше, а с другата придържаше сака с оборудването, преметат през рамото му. Всяка минута беше по-студена и мрачна от предишната, с този проникващ жесток мраз, който беше често срещано явление близо до морето.

Пендъргаст спира няколко пъти, за да проверява джипиеса. След около десетина минути стигна до мястото, където предната вечер беше намерил предмета и онова, което очевидно бяха останките от старо селище.

Разбира се, целта му не беше да търси Сивия косач, както беше казал на сержант Гавин, независимо дали това създание съществува или не.

Разгъна картата, за да се ориентира, след това закрачи напред, докато не се озова на върха на хълма. Тогава започна да сглобява металотърсача: вкара дръжката в контролния блок, прикрепи към него търсещата глава с бобината, накрая сложи слушалките на ушите си. Настрои няколко от датчиците и калиброва уреда. Уточни внимателно посоката с джипиеса и тръгна бавно напред, прочесвайки наляво-надясно мократа почва с бобината, без да отмества поглед от диодния екран. Мина около петнайсет метра, премести се на успоредна линия около шейсет сантиметра встрани, върна се там, откъдето тръгна, и започна отначало.

След около пет минути от говорителя се чу пиукане. Пендъргаст остави металотърсача настрана, клекна и започна много внимателно да копае с мистрия. Почвата беше рохкава и влажна, без скали или камъни, но пък оплетена с тревни корени, които се налагаше да срязва с ръба на мистрията.

Когато изкопа трийсет сантиметра, спря, извади малка сонда от джоба си и внимателно я вкара в земята. Нещо попречи на проникването й. Той порови наоколо, за да определи очертанията, извади сондата, покопа още с мистрията и изрови странен, подобен на диск предмет – голяма монета или медальон, грубо отлят в тигел метал. Върху него беше щанцован символ – веднага го разпозна като принадлежащ към Тайбанеските надписи. Според Констънс, която му беше пратила подробен доклад по електронната поща заедно със снимки малко преди да тръгне обратно за Ексмут, той символизираше демона Форас.

Отбеляза местоположението му на картата. С предишното откритие сега вече имаше две външни точки на куинконкса.

Внимателно преценявайки стъпките си, отиде до мястото, където предполагаше, че ще бъде третата точка, включи металотърсача и откри трета монета, отлята в тигел. След нея последва четвърта, като на всяка от тях имаше символ на друг демон. Странно, но нито една от тях не символизираше Моракс.

С местата си тези четири точки, разкриваха местоположението на централната точка в куинконкса: мястото на така наречения олтар, споменат в документите на Сътър, които Констънс беше прегледала. Той отиде до тази точка, коленичи и започна да разчиства мястото, като избутваше и изскубваше тревата. Вероятно тук Сътър бе открил самия Тайбанески камък, но от тези разкопки не бяха останали следи, защото бяха правени преди сто и петдесет години.

Пендъргаст отново се възползва от металотърсача и той веднага реагира с пиукане. Агентът почисти парче с размери около шейсет квадратни сантиметра и започна да копае. Бяха минали само двайсет минути, откакто бе оставил Гавин в лодката, което му осигуряваше достатъчно време. Работеше бавно, докато не изкопа дупка с дълбочина около половин метър. С помощта на металотърсача определи точното място, където беше заровен металният предмет, и много внимателно започна да мушка със сондата.

Оказа се, че е на още трийсетина сантиметра дълбочина. Сега заряза мистрията и започна да рови с ръце. Най-накрая пръстите му стигнаха до нещо твърдо. Внимателно разчисти тревните корени и пръста, за да освободи предмета, почисти го колкото можа, снима го на мястото, после го измъкна от земята.