Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Констънс я изгледа с изписана на лицето умора.

— Трябва да ги разбера, ако искам да проумея защо сестра ми е била привлечена от тази… мръсотия. Нали разбирате, госпожо Джоб, независимо дали тези надписи са глупости, или не, намерението да извършиш нещо злонамерено това е истинското зло на този свят. Но ако се окаже, че наистина са фалшиви, това би ми помотало пред сестра ми… когато я намеря.

Два часа по-късно Констънс се облегна на стола си и взе да премигва. Машината за четене на микрофиши беше грозно чудо на техниката от 80-те години на XX век, вероятно създадена с целта да предизвиква слепота след дълга употреба. Беше загадка защо компютрите не бяха влезли и тук, след като Историческото общество явно го биеше парата. Може би не искаха ровенето из тези ужасни стари съдебни процеси да стане прекалено лесно.

След всички усилия обаче протоколите от съдебните процеси срещу магьосничеството в Салем се бяха оказали задънена улица. Беше прекалено очевидно, че „вещиците“, изправени пред съда, са невинни. Разбира се, имаше няколко случая, когато, четейки между редовете, Констънс остана с впечатлението, че има истински вещици и вещери, попаднали в процесите срещу магьосничество, но не като обвиняеми, а като обвинители, съдии и ловци на магьосници. В това имаше известен смисъл: какъв по-добър начин да посееш страх и омраза в една общност, като същевременно прикриваш своята собствена връзка със злото.

Беше време да посети Клетката.

Тя повика госпожа Джоб, която тръгна пред нея, за да показва пътя. Клетката се помещаваше в мазето на сградата: малко подземие, чиито под, стени и таван бяха направени от стоманени пръти с една-единствена заключваща се врата. Вътре имаше две лавици с древни книги – по една покрай всяка от стените, а в центъра малка маса с лампа. Въздухът беше хладен и сух и Констънс чу бучене на работещ климатик. На близката стена имаше най-различни датчици за околната среда, включително въртящ се барабан, който без съмнение регистрираше температурата и влажността. Беше тъмно и мрачно помещение, което, като израз на голям анахронизъм, беше осеяно със сложни дигитални инструменти.

Архивистката заключи Констънс вътре с друго предупреждение да не сваля ръкавиците.

На лавицата с етикет „Окултни науки и други“ нямаше много книги, не бяха повече от дузина. Повечето познаваше от библиотеката на Енох Леиг на „Ривърсайд Драйв“ 891, която имаше разгърнат в дълбочина отдел за отровите и магията. Тя започна да прехвърля заглавията, правейки си списък наум: ето я прочутата Malleus Maleficarum („Чукът срещу вещици“); Formicarius от Йоханес Нидер; „Откриването на магоьсничеството“ от Реджиналд Скот; френската класика De la Demonomanie lies Sorciers; прословуто неясната Lemegeton Clavicula Salomonis и ужасяващата, обсебена от сенки Necronomicon, подвързана (макар да нямаше съмнение, че госпожа Джоб не знае) с човешка кожа. Констънс вече познаваше тяхното съдържание и знаеше, че в тях няма нищо, което може да й помогне да разшифрова Тайбанеските надписи – ако въобще можеха да бъдат разчетени.

Обаче в края на рафта стояха редица крайно стари, неизвестни и мръсни томове. Тя им хвърли поглед и откри, че повечето няма да са и полезни. Обаче последната книга от редицата, натикана отзад, сякаш в усилие да бъде скрита, беше неозаглавен том и Констънс установи, че въобще не е книга, а ръкопис. Беше наречен Pseudomonarchia Daemonum („Лъжливото кралство на демоните“) и датиран 1563 г.

Сложи го на масата и внимателно се зае да разлиства страниците, изненадана от богатите илюстрации. Изглежда беше нещо като книга с магии и заклинания или списък на всички демони, за които се предполагало, че съществуват: общо шейсет и девет с техните имена, чинове, атрибути, символи и на какво могат да научат човека, който ги повика с помощта на сатанинска церемония. Хартията пукаше под докосването на ръката и в ръкавица и Констънс имаше усещането, че отдавна никой не е преглеждал този ръкопис.

Прелистваше го, търсейки символи, които да приличат на тайбанеските. Повечето от символите представляваха самите демони. Малко бяха онези, които означаваха движение, пътуване, посоки и място. Докато прелистваше страниците, пред очите и попадна символ, който приличаше на Тайбанеските надписи:

Беше обяснен като Obscura Peregrinatione ad Littus (Черно поклонничество до Южния бряг).