Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Жено, да не си глуха? Махай се!

Когато чу този глас, кряскащ право срещу нея. Констънс почувства как ужасният гняв, който толкова пъти я бе огорчавал в миналото, се раздвижва. Тя преглътна и почувства, че започва да пребледнява от ярост. Изправи се на крака, без да отмества очи от жената. Гарвана отвръщаше на погледа й, а изражението на лицето й беше пълно с надменно предизвикателство.

Констънс направи крачка напред. Сега беше толкова близо до жената, че почти се допираха. Подуши пачули и тамян. Жената се поколеба, погледът й за миг се отклони.

— Аз… – започна тя, но замълча, неспособна да продължи.

С любопитство, сякаш беше на голямо разстояние оттук, Констънс наблюдаваше как дясната и ръка бавно се вдига. Хвана увисналата кожа под брадичката на вещицата между палеца и показалеца си.

Жената я гледаше, неспособна да говори, само очите й се ококориха.

Констънс започна да стиска. Първо леко, после силно. Гарвана залитна и издаде странно гъргорене дълбоко от гърлото.

В пълно мълчание Констънс стисна още по-силно, забивайки нокти във влажната месеста кожа. Изведнъж гласът на жената се върна. Тя отскочи назад, защото Констънс неочаквано я беше пуснала, пое си дълбоко дъх.

— Ти! – извика тя, гледайки Констънс с ужас. – Моля… моля…

Констънс отпусна ръка.

— Ще помогна. Моля само не ме гледай така! – Жената посегна зад гърба си и без да откъсва очи от Констънс, опипом намери подлакътниците на високото си креело и се отпусна в него, все едно й се бяха подкосили краката. На кожата под брадичката й вече се бяха появили червени кръгове.

Констънс остана права.

— Онова, което ще кажа… никой не знае източника.

Трябваше да мине още малко време, преди гневът на Констънс да се разсее достатъчно, за да успее да овладее гласа си. Най-накрая беше способна да отговори:

— Ще запазя всичко в тайна.

— Добре тогава… добре тогава. – Жената се протегна към чашата с вода, която стоеше на масичката за сервиране, отпи от нея, стискайки я с трепереща ръка, и шумно я стовари върху плота. – Никой не знае с точност какво означават Тайбанеските надписи – започна тя с одрезгавял глас. – Били намерени преди век, изсечени на шистова плоча в ексмутските тресавища. Мястото, където ги намерили, се смята за отдавна изоставено сборище с неговия плац за вещерския шабат.

— Плац за вещерски шабат?

— Мястото, където вещиците изпълняват своите церемонии. Само че те не са уикани – бели вещици. Те били от черните.

— Обяснете.

— Винаги щом има сила, която да твори добро, както в нашите уикаиски заклинания, ще има някой, който иска да направи магия по другия начин. В живота изкушението от властта или отмъщението винаги е живо причината може да е загуба на работата, съперничество в любовта и какво ли още не.

— И какво означава Тайбане?

— Бане идва от староанглийското бана, което означава „злочестина или проклятие“. Отнася се и за отрова. Например улфсбане, отрова срещу вълци, се нарича така, защото е използвана за убиването на вълци.

— А частта „тай“ от думата?

— Загадка.

— Използват ли се за нещо днес тайбанеските надписи?

— Има слухове, но нищо повече, че някои може да ги използва, за да призовава силите на мрака или за черни ритуали. Надписите са страшни и грешни и само най-дръзката или отчаяна вещица би ги използвала, защото тяхното точно предназначение и смисъл са твърде неясни. Направо си играеш с огъня.

— Вие използвали ли сте ги?

Жената наведе глава.

— Къде е сега тази шистова плоча? – продължи Констънс.

— Била е унищожена много отдавна. Обаче нейният откривател е оставил бележките си.

— За какви бележки говорите?

— Документите на един археолог любител на име Сътър. Съхраняват се тук, в Историческото общество „Старият Салем“. – Жената замълча. – Някои се поддават на изкушението и предприемат това нещастно поклонничество, за да прочетат тези документи.

— И?

— По-късно всички са съжалявали.

Констънс Грийн крачеше през очарователния център на Салем на път за Историческото общество „Старият Салем“, което се помещаваше в сграда на около километър и половина от сборището на вещиците. С изненада откри, че става дума за богата и внушителна сграда, построена в края на XIX век. Влезе и се озова в просторно фоайе, оборудвано с всичко най-ново в областта на автоматизираните каталози и електронните уреди. Всичко това се охраняваше от детектор за метали, надзираван от шкембест служител на охранителна фирма.