Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Внимавай! – извика Пендъргаст от носа.

Гавин заобиколи една отчасти залята пясъчна коса и насочи поглед отново напред. Групи червенокрили птици бяха обезпокоени от минаването им и цялото ято се вдигна във въздуха от широка ивица папур. Няколко метра пред лодката се виждаше началото на лабиринтите из соленоводните тресавища, където плавателни канали и острови се събираха и разделяха в плетеница от потоци и задънени проходи. Сега каналните плитчини бяха напълно покрити от високата вода на прилива, но това нямаше да продължи дълго. Пендъргаст беше чул писъка, когато приливът започваше, и бе успял да отбележи приблизителния район на картата. Гавин хвърли поглед на собствената си карта, дело на Националната агенция за океаните и атмосферата, и пак се замисли за теченията. Ако предполагаемият убиец е хвърлил трупа във водата, настъпващият прилив вероятно щеше да го отнесе навътре в тресавищата, където може да заседне в някое блато и никога няма да го намерят. Ако не заседне обаче и е започнал отливът, ще бъде отнесен навън почти до морето, както очевидно се беше случило с трупа на историка.

Да, заради тези щури течения трупът можеше да озове къде ли не.

— Добре – каза началникът в радиостанцията си, надвиквайки шума от осемнайсетте конски сили на двигателя „Евинруд“, – Джек, ти ще поемеш по десния канал. Ние ще хванем средния, а Кен ще тръгне по левия.

Лодките се разделиха и Гавин вкара тяхната в централния канал. Скоро изгубиха останалите лодки от поглед, разделени от блатната трева, която покриваше насипите. По дяволите, беше доста студено. Светът около тях беше сив и едноцветен. Гавин виждаше ято канадски гъски, оформили обичайното V, поели вече на юг.

— Намали и дръж очите си отворени – нареди началникът.

Гавин завъртя газта. Каналът се беше стеснил, но сега от двете им страни се отваряха нови и нови странични канали.

— Накъде? – попита той. Обаче преди началникът да успее да отвори уста. Пендъргаст посочи с подобна на скелет ръка един от каналите, без да изпуска разгънатата карта. Гавин се питаше къде ли е Констънс, и много перверзно му се искаше на носа да е тя вместо Пендъргаст. От този човек го побиваха тръпки.

Началникът поне веднъж си замълча и те завиха по посочения канал. Той беше по-тесен и тук-там имаше заседнали в бреговете или потънали в калта дървесни стволове. От водата стърчаха черни клони и сякаш се опитваха да им попречат да продължат напред. Имаше милион места, където един труп можеше да се закачи и да бъде залят от прилива. Разбира се, стига да се предположи, че трупът изобщо е във водата. Ако пък лежеше на някой остров от блатна трева, нямаше да го намерят, докато над него не започнеха да се вият гарваните.

Пендъргаст посочи отново с ръка, после пак, без да каже и дума, и Гавин пое нагоре по един канал, после надолу по друг. Ако в това щуро лъкатушене имаше някаква логика, не се виждаше от пръв поглед. Началникът просто си седеше в средата на скифа, кръстосал месести ръце на гърдите и с изписано по лицето отвращение към цялото това усилие. Дори не полагаше усилия да се преструва, че гледа за трупа.

Минутите отминаваха в мълчание. Гавин беше изгубил напълно представа къде е, но начинът, по който Пендъргаст продължаваше да поглежда в картата си и да нанася по нея бележки с молив, го успокояваше, че поне агентът на ФБР знае къде са.

— Ъъъ… агент Пендъргаст? – осмели се той.

Бялото лице се обърна към него.

— Отливът започна. Просто исках да знаете, защото започват да се оформят течения.

— Благодаря. Моля, продължете напред, ако обичате.

Ако обичате и този акцент. Не беше чувал такъв. Разбира се, южняшки, но някак си различен. Запита се дали чука Констънс.

Нагоре по един канал и надолу по друг. Сякаш ставаше все по-студено. Двойка чайки ги следваха известно време, надавайки крясъци. По едно време курешка тупна във водата до лодката. Ловците на омари ги наричаха „плъхове с крила“. От време на време началникът се свързваше с другите по радиостанцията. Изглежда нямаха по-голям късмет от тях, а една от лодките май се беше изгубила. Опитваха се да установят местоположението по джипиеса, но заради липсата на покритие на мобилната мрежа не можеха да получат точни данни.

Пендъргаст обаче не се беше изгубил. А ако не беше така, успяваше много умело да го скрие.

Сега течението наистина започна да се усилва, защото водата се носеше навън. Лодката се бореше с него с пълна газ, но не успяваше да се движи бързо. Гавин си погледна часовника.