Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Тя направи още една крачка напред.

— Свалете си обувките! – рязко заповяда жената.

— О, извинете. – Констънс свали ниските си обувки.

— Моля, влезте и седнете.

Констънс остави чантата си на земята и се отпусна на един стол. Беше неудобен и малко кирлив и отново си помисли колко много би искала да си бъде вкъщи на „Ривърсайд Драйв“ 891, където можеше да свири на клавесин или да чете книга, вместо да става посред нощ и с наета кола да пътува от Ексмут до Салем по молба на Пендъргаст. Агентът се беше прибрал в странноприемницата около четири сутринта и остана само колкото да си смени дрехите, преди отново да изхвръкне за среща с полицията. Надникна при нея, преди да тръгне, спомена нещо за произшествие в тресавищата, обеща да й разкаже всички подробности на вечеря и я призова да направи всичко, за да стигне по-бързо в Салем. Твоят анализ и препоръките ти са крайно нужни. В главата и звучаха неведнъж похвалните му думи от онази сутрин. Беше й поверил тази задача. Смяташе я за важна, затова каквито и да бяха нейните лични желания, щеше да направи всичко, за да я изпълни успешно.

Жената се настани срещу нея. Беше на четирийсетина години, с масивно, здраво на вид телосложение, голям бюст и груба брадичка, издадена напред. Оглеждаше Констънс с едва доловимо подозрение и – заговори с неестествена официалност.

— Аз съм Призрачния гарван от Салемския вещерски сбор – най-големия в Нова Англия. – Тя направи странен старомоден жест с ръка – някакъв претенциозен средновековен жест.

— Аз съм Констънс Грийн.

— Много ми е приятно да се запознаем. – Жената я огледа от главата до петите. – Каква красива рокля за принцеса с едва загатнати буфан ръкави. Откъде я взе?

— Имам я от доста време.

— Е, сестро, ти от кое сборище си? Мислех, че познавам всички практикуващи вещици в Нова Англия, но теб не съм те виждала досега.

— Не съм от никое сборище и не съм практикуваща вещица.

Изненада се изписа по лицето на жената и малко по-късно тя свали гарда.

— Разбирам, но се интересуваш от уика? Може би си търсиш учител?

Констънс обмисли въпроса.

— Да, интересувам се, но не по начина, който може би имате предвид. Разследвам убийство.

— И какво общо може да има – попита Гарвана, гласът й внезапно беше станал предпазлив, а погледът отново изпълнен с подозрения – Салемското сборище с някакво убийство?

— Не ме разбрахте. Не съм дошла да ви обвинявам, а да помоля за помощ.

Жената отново се отпусна.

— Разбирам. В такъв случай ще се радвам да ви услужа. Нали разбирате, вещиците са били подлагани на преследвания и лъжи в продължение на столетия. Уика е изцяло за мир, хармония и единство с божественото. Да бъдеш бяла вещица означава да си лечителка, учителка и визионерка! Заслужава си да посоча, че нашата религия изпреварва християнството с двайсет хиляди години. – Тонът й беше станал снизходителен. – Да, ние правим магии, но нашите заклинания включват лечение, мъдрост и любов. Ние не се занимаваме с боготворене на сатаната, нито общуваме с демони. Сатаната е християнско творение – така че може да си го задържите, благодаря ви!

Тя скръсти ръце.

— Не се интересувам от сатаната, нито от други демони – отговори Констънс, като се опитваше да спре потока от думи и да насочи разговора в друга посока. – Тук съм, защото бих искала да чуя вашето мнение няколко надписа.

— Надписи ли? Дайте да ги видя.

Жената протегна ръка. Констънс извади листа, който Пендъргаст и беше дал, и го подаде на жената. Призрачния гарван го взе и погледна.

Внезапно над стаята се спусна ледено мълчание.

— Защо се интересувате от това? – попита жената настоятелно.

— Както вече ви казах разследвам убийство.

Гарвана бързо и върна листа.

— Уика няма нищо общо с надписите от Тайбане. Не мога да ви помогна.

— Какво точно представляват тези надписи?

— Нямат връзка нито с нашата вещерска общност нито с нас самите. Нашият девиз е: „Никому не причинявай вреда“. Всеки, който иска да навреди чрез магия, не е нито неоезичник, нито вещица. Самото им внасяне тук и омърсяването на това молитвено място е неприемливо. Аз съм зает човек, затова ще ви помоля да си вървите веднага заедно е тези символи.

— Нима искате да ми кажете – попита Констънс, – че знаете нещо за тези символи? И въпреки това отказвате да ми помогнете?

Жената скочи на крака със силно, възмутено шумолене на полите.

— Госпожице Грийн, вратата е там.

Констънс не помръдна, вместо това вторачи очи в Гарвана, която на свой ред се бе втренчила в нея, а поувисналата кожа на брадичката и потреперваше, докато с дебел пръст сочеше към вратата.