Линкольн Чайлд - Аленият бряг

В десет часа „Морската карта“ вече беше почти празен. Констънс седеше на ъгловата маса срещу агента, а пред всеки от тях имаше чиния с филе от морски език а ла Пендъргаст, приготвено от Реджинал Шератън, включително празна бутилка от вино. Нощта беше жестока – пристъпите на вятъра караха прозорците да потракват и стените да потреперват. Далечното бумтене на прибоя под високите крайбрежни скали беше като мрачно остинато [29] Настойчиво повторение на музикална тема. – Б.пр. към воя на вятъра над странноприемницата.

Констънс кимна към черната дъска, на която беше изписано тазвечерното меню.

— Май твоят морски език се е превърнал в ресторантски хит. Забелязах, че го сервираха на повече от половината маси.

— Винаги съм твърдял, че Масачузетс е крепост на добрия вкус. – Пендъргаст стана. – Искаш ли да се качваме? Трябва да обсъдим важни и поверителни неща.

Констънс също стана и го последва покрай бара, където той се спря да поръча на бармана да изпрати горе в стаята му прашната бутилка калвадос, която по някакво чудо бе успял да забележи в дъното на лавицата, заедно с две конячни чашки.

Тя го последва нагоре по стръмните, скърцащи стълби. Стаята на Пендъргаст, където още не беше влизала, бе заета от голямо двойно легло с четири колони; в далечния край имаше малка тухлена камина, писалище, стол и лампа. В камината имаше подредени дърва, но не бяха запалени.

— Седни на стола, моля, аз ще седна на леглото – покани я Пендъргаст, който отиде до камината и запали подпалките. Те пламнаха и започнаха да хвърлят трепкаща жълта светлина из стаята.

Констънс извади кутийката с пакетчетата чай, които й беше дала по-рано днес Хинтъруасър.

— Може би това ще е по-подходящо – каза тя. – Знаеш, че не съм много по пиенето. Можем да помолим да донесат чайник с гореща вода.

Пендъргаст взе пакетчето и започна да го отглежда.

— Ексмутска смеска? – Устата му се и изкриви в отвращение. После го хвърли в кошчето за боклук. – Съжалявам, скъпа Констънс, но това не става за консумация. Не, ще бъде калвадос. Между другото, не се съмнявам, че скоро ще бъдем отново при нашите чаши с „403 Кингс улун“ [30] Вид китайски чай. – Б.пр. в замъка на „Ривърсайд Драйв“.

Миг по-късно на вратата се почука и Флавия, младата келнерка, влезе с поднос, на който имаше две конячни чашки и бутилка калвадос. Пендъргаст пъхна една банкнота в ръката й, измърмори благодарностите си, после затвори и заключи вратата. Наля по един пръст в конячните чаши и посочи на Констънс нейната, след което се отпусна на леглото.

— Моите извинения за размерите на помещението – започна той, – но то ги компенсира с уютността си. Струва ми се, че онова, което трябва сега да обсъдим, не можеше да бъде споменато в ресторанта.

Тя отпи глътка от калвадоса. Течността се плъзна надолу като горещ език.

— Надявам се, че ти харесва.

Тя кимна. Вече усещаше приятното въздействие на виното, на което обикновено не се отдаваше. Ще трябва да внимава.

— Констънс, първо искам да ти кажа колко съм доволен от твоята работа. Ти беше едновременно постоянна и надеждна.

При този неочакван комплимент тя почувства, че се изчервява, макар че той сякаш подчерта думата постоянни с известно снизхождение.

— Благодаря.

— Освен това последва предупреждението ми да не се впускаш в авантюри и да не излизаш от странноприемницата след мръкване. Високо оценявам това. – Той направи пауза. – Разследването беше странно. Бяхме впримчени в бъркотия от доказателства и стигнахме до момента, когато се налага да спрем и да разплетем нишките. Затова бих искал да направя преглед на онова, което знаем дотук. Така да се каже, една рекапитулация. Освен това искам да споделя с теб информация за последните ми разкрития.

— Очаквам го с нетърпение.

— Изправени сме пред две кълбета канап: скелетът в мазето, за който съм сигурен, че е свързан с изчезването на парахода „Пембрук Касъл“, и изгубената колония с вещици. Да започнем със скелета. Здрав, четирийсетгодишен европейски африканец е измъчван и зазидан в мазето на пазача на фара. Защо? Може да има само една причина: имал е информация. Каква информация?

Той направи пауза.

Констънс се възползва и каза:

— Лейди Хъруел получава обезщетение от застрахователя в размер на девет хиляди и петстотин лири за изгубения товар. Може би е свързано с това.

Пендъргаст вдигна тънкия си пръст.

— Точно така. В 1884 година подобна сума с огромна днес е равна на милиони долари. Регистрите на „Лойдс“ се пазят като форт „Нокс“, но и без тях може се предположи, че товарът е бил от пари, кюлчета или други ценности. Вероятно това, скъпа Констънс, е била причината този човек да бъде измъчван: да измъкнат от него местоположението на тези ценности на борда на кораба.