Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Керъл го стисна за ръката.

— Скъпи, моля те! – Обаче вече беше твърде късно, – когато Лейк осъзна, че крещи.

Пендъргаст стоеше и продължаваше да ги гледа с лице, което имаше цвета на лед, а в очите му се отразяваше умиращата дневна светлина.

— Във всяко разследване деветдесет и девет процента от събраната информация няма връзка. В търсенето на онзи липсващ процент трябва да бъдат зададели много обидни въпроси и много хора да бъдат вбесени. Нищо лично. Довиждане господин Лейк, госпожо Хинтъруасър.

Изпуснал парата, Лейк стоеше до Керъл и гледаше как черната фигура на Пендъргаст се спуска по хълма към своята кола.

Над тресавищата се стелеше воня на гнило, когато А. Ш. Л. Пендъргаст пое през блатната трева, черната му сянка се показваше и скриваше сред нейните дебели полюшващи се остриета. В един през нощта отливът беше стигнал най-ниската си точка и калните плитчини бяха оголени, проблясвайки от време на време, когато бързо носещите се по небето облаци пропускаха някой лунен лъч. Плитчините излъчваха серниста миризма на умряла риба и в съчетание с филизите влага тя образуваше лепкава смрад, която лепнеше като съсиреци по кожата и косата. Пендъргаст носеше навита карта, която сутринта бе начертал, използвайки морски карти, карти на Американската агенция за геологически изследвания, карти на ветровете и теченията от Националната океанска и атмосферна администрация при министерството на търговията на САЩ, както и своите собствени наблюдения.

Ексмутските соленоводни тресавища заемаха площ от дванайсет хиляди акра зад бариерата на остров Крау. Това беше мястото, където реките Ексмут и Метакомет се сливат по пътя си към морето, като при това създават фантастичен лабиринт от тресавища, канали, острови, солени езерца, преди да се отворят в плитки заливи, които се простираха чак до морето покрай десния край на остров Крау. Половината от тресавищата бяха обявени за природен парк. Останалата част беше до голяма степен недостъпна и смятана за пустош, където не може да се строи заради екологични ограничения и защото през лятото е пълно с конски мухи. Но като природни дадености не беше толкова интересна, че да бъде включена в границите на резервата. Ценността й се състоеше единствено в плитчините, които се показваха по време на отлива и тогава можеха да се копаят миди. Обаче голяма част от тях също бяха трудно достъпни пеша и дори с лодка.

Пендъргаст се движеше с котешка грация, като разчиташе на восъчната луна за свои единствен източник на светлина. От време на време спираше, за да провери посоката на вятъра и да подуши въздуха. Веднъж вече за миг беше доловил миризмата на огън от дърва. Трудно бе да се каже дали идваше от далечните къщи на Дил Таун, намиращи се на осем километра северно от него, или от бездомника, който според Бойл живееше в тресавищата. Въпреки това спря, отбеляза местоположението си на картата и посоката на вятъра и изтегли една линия срещу вятъра. Пендъргаст беше избрал за точка на проникване частта от тресавищата на около километър и половина нагоре по течението, където беше намерено тялото на историка. Простираше се по протежение на канал, където, ако се съди по приливите и отливите посоката на вятъра, може би мъжът беше убит и хвърлен във водата. Беше доста смело предположение, но най-доброто, което можеше да направи с фактите, които имаше. На самото място не намери нищо интересно. Затова насочи вниманието си към крайната цел: откъснатите тресавищни острови в далечната западна част на соленото блато, намиращи се извън границите на природния парк.

Не мислеше, докато се промъкваше през тревата, заглушавайки своя вътрешен глас. Беше като животно, съществуващо само за момента като сбор от високочувствителни сетивни органи. Мисленето щеше да започне по-късно.

Тревата беше висока около метър и половина и той се движеше през нея по права линия, като разтваряше стръковете с ръце, защитени с ръкавици. Земята под краката му беше пореста, от време на време затъваше или попадаше на дупки на мускусни плъхове или проходен въртоп, издълбан от крайно високи приливи. Беше добре защитен от острата трева с рибарски гащеризон до гърдите и непромокаемо черно работно яке.

След половин километър попадна на две пътеки в тревата. И двете бяха твърде тесни, за да са резултат от преминаване на хора. След внимателен оглед на едната откри следи от елени, а по другата от мускусни плъхове.