Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Нищо не мисля. Просто искам да разбереш дали тези символи са истинска магия и ако е така, какво означават. Тайнствената дума всъщност е в центъра на нощното ми пътешествие. Скъпа Констънс, не можем да продължим, докато не определим дали са истински, или просто нечия идея за заблуда на разследването.

Той стана.

— А сега довиждане. Налага се да поговоря кратко със сержант Гавин. Мисля, чух, че бил израснал в Ексмут.

— И за какво ще говорите?

— Искам да му задам един-два въпроса за миналото на нашия уважаван адвокат господин Дънуди. След това имам уговорка с господин Лейк за обиколка на неговата градина със скулптури.

Тя внимателно се зае да сгъва листа.

— Мислех, че се готвиш да идеш на разузнаване.

— Точно така, но за това ми с нужна тъмнина.

— Разбирам. А аз какво?

— Този вечер бих искал да… ъъъ… постоиш в бара на странноприемницата и да си поговориш с местните, да пийнеш бира-две с тях, за да научиш клюките.

Тя се вторачи в него.

— Аз не вися в барове.

— Ще трябва да приспособиш своите правила за поведение, докато провеждаме разследване, както аз правя с моите. Ако не ти се пие бира, можеш да пиеш сит, какъвто по някакво чудо имат. – Той се приведе към нея и доверително и прошепна: – Каквото и да правиш, избягвай суровите миди.

— Това – обяви Пърсивал Лейк с разнежен поглед – беше първата ми работа, когато преди трийсет години се преместихме тук с жена ми. Той потупа сивата полирана гранитна скулптура с обич, преди ръката му да се върне на първоначалното си място около кръста на Керъл Хинтъруасър. Скулптурата изобразяваше полуабстрактна фигура на харпунист, който излиза от камъка, прицелвайки оръжието си.

— Задържах я по сантиментални причини, а можех да я продам сто пъти досега. Нарекъл съм я Куийкуег [22] Името на герой от романа „Моби Дик“ на Хърман Мелвил. – Б.пр. .

От морето долетя порив на вятъра и разроши тревата, опасваща края на спускащия се отвесно към вълните бряг. Откъм морето се търкаляха ниски облаци с цвят на цинк и носеха със себе си миризмата на зима. Лейк беше подредил големите гранитни статуи с лице към морето в нещо като знак на уважение към моаите [23] Монолитни, издялани от камък човешки фигури. – Б.пр. на Великденския остров, които беше видял преди години при едно пътуване с покойната си жена.

Облеченият в черно Пендъргаст придърпа яката си по-плътно. Вечерта се оказа малко хладна, а агентът на ФБР очевидно не беше от хората, които обичат времето да ги стимулира.

Лейк продължи да крачи сред скулптурите ръка за ръка с Керъл, като казваше по няколко думи за всяка скулптура, а Пендъргаст ги следваше мълчаливо. Щом стигнаха края на редицата статуи, Лейк спря и се обърна.

— Любопитен съм да чуя как върви разследването? – попита той.

— Недобре – отговори Пендъргаст.

— Разбирам. Вероятно проблемът е липса на доказателства?

— Точно обратното.

— Вие определено предизвикахте голяма шумотевица в града. Всички говорят само за вас и убийството на историка. – Той направи пауза, докато грижливо подбираше думите си. – Трябва да призная, че се чувствам малко избутан настрана.

— Защо така?

— Ами тук сте от три дни. Очаквах редовни доклади за вашия напредък. Например чух от другаде, че помагате на полицията в разследването на това убийство. Щеше да е по-приятно, ако го бях чул от вас лично.

— Приемете моите извинения.

Този човек беше влудяващо непроницаем.

— Това означава ли, че смятате убийството на историка и нашия случай за свързани? – попита Керъл.

— Да.

Настъпи мълчание. Лейк изчака за подробности, но след като такива не последваха, попита:

— Няма ли да ни разкажете по-подробно?

— Не.

Лейк усети раздразнение.

— Не ми се ще да бъда безцеремонен, но не работите ли за мен? Не трябва ли да получавам доклади редовно?

— Обикновено с никого не обсъждам текущо разследване, освен ако не е безусловно необходимо.

— Така… Ако не сте тук, за да ми разкажете как върви, защо сте дошли? Сигурно не е само за да видите работите ми?

Пендъргаст застана с гръб към вятъра.

— Имам няколко въпроса.

Лейк сви рамене.

— Добре, питайте. Макар да мисля, че вече ви казах всичко, което знам.

— Има ли някакви причини да не ми разкажете за миналото на госпожа Хинтъруасър?

Лейк и жената се спогледаха.

— Нейното минало?

— Криминалното й минало. Била е хваната да краде от скъп антикварен магазин в Кеймбридж.