Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Сержанте, може ли да взема регистъра?

— Разбира се.

Тя го отвори на мястото, където беше разделителят, измествайки се от неговото зрително поле. Гавин започна да се оглежда за портфейл, часовник и пари, защото при трупа не бяха намерили нищо. След това се зае да прегледа по-внимателно книгата от Сноу, отваряйки на главата с разделител, която се казваше: „Тайнственото изчезване на парния кораб „Пембрук Касъл“.

— Може ли да привлека вниманието ви към това? – каза Констънс и му подаде регистъра. Той също имаше отметка на страницата за „Пембрук Касъл“. Гавин беше донякъде запознат с историята, но въпреки това прочете статията с интерес.

Парен кораб „Пембрук Касъл“

, 1884 година. През февруари 1884 на път от Лондон за Бостън, изгубен по време на буря край брега на Нова Англия между нос Елизабет (Мейн) и нос Ан (Масачузетс).

„Пембрук Касъл“ бил стометров парен кораб с дъбов корпус, построен от „Баркли Кърл & Ко“ в Уайтинч, Глазгоу. Шотландия, предназначен за пътнически и товарни превози. Спуснат е на вода на 12 септември 1876 година. „Пембрук Касъл“ потегля за своето последно пътуване от Лондон, Англия, на 16 януари 1884 със 140 пътници. Корабът бил нает от лейди Елизабет Хъруел от Хъруел Осъри, Уорикшър. На 18 януари „Пембрук Касъл“ е задминат от рейсовия кораб „Уесекс“ и е отбелязан в корабния му дневник. На 2 февруари 1884 при залез от риболовния кораб „Монктън“ от Портланд, Мейн, виждат „Пембрук Касъл“ да се бори с бурно море близо до Халфуей Рок на входа на залива Каско.

Разменили си сигнали с помощта на лампа. Това е последното известно забелязване на кораба. Североизточната буря се била стоварила на брега и продължила три дни. Когато корабът не пристава в Бостън в уречения ден – 5 февруари. Бреговата охрана на САЩ изпраща няколко крайцера, към които по-късно се присъединяват два военноморски кораба, които провеждат неуспешно издирване на оцелели и отломки. Предположили, че корабът е потънал по време на бурята някъде между носовете Елизабет и Ан. Ако корабът беше заобиколил последния нос, щеше да бъде видян от пазача на фара на нос Истърн и да успее да се скрие в пристанището на Глочестър. Никого не били намерени следи от кораба или екипажа, нито била установена принадлежността към кораба на намерени отломки. Застрахователното обезщетение в размер на 16 500 лири било изплатено на 23 март 1885 г. от „Лойдс“ на „Лондонска и Бристълска параходна компания“, собственик на „Пембрук Касъл“. На 6 април 1886 било изплатена допълнителна сума обезщетение в размер на 9500 лири за изгубения товар на лейди Хъруел.

— Изглежда нашият историк е търсил това – заключи Гавин, сгъвайки документа, за да го остави отново на бюрото.

— Да – съгласи се Констънс. Беше застанала близко до него, за да чете през рамото му. В близостта й имаше нещо странно вълнуващо.

Тя отстъпи назад.

— Не мислите ли, че е странно да не се изплатят никакви пари за удавените пътници?

— Не ми хрумна.

— А този „изгубен товар“ – питах се какво ли е имало в него, за да е толкова ценен, и защо са били нужни почти две години, за да бъде обезщетена? – Гавин сви рамене.

— Първо, защо и трябва на английска благородна дама да наема кораб? И защо тя самата не е била на кораба?

Сержантът я погледна право в лицето. Беше наистина много млада – на не повече от двайсет и две или двайсет и три години. Обаче тези виолетови очи бяха необичайно дълбоки. Той изпита напълно непрофесионално вълнение.

— Да – каза, – това са интересни въпроси, но се съмнявам, че са актуални.

— Защо?

Той преглътна, жегнат от резкия й той.

— Защото съм почти сигурен, че някой амфитеатърник от Дил Таун с убил нашия човек заради парите и тръпката.

— Амфитеатърник? Какво е това?

Тя сякаш беше от някакъв друг свят или поне от свят, който е много далеч от Ексмут. Това също беше привлекателно.

— Зависим от мет. Нали сте чували – метамфетамин, синтетичен наркотик? Кокаинът на бедните?

Настъпи мълчание.

— Много ли са наркоманите в Дил Таун?

— Преди няколко години разбихме там лаборатория. Смятаме, че в момента може да работи друга някъде там в тресавищата.

— Значи има проблем с наркоманията?

— Проблем с наркоманията е малко силно казано. Просто… нали знаете, бедност, недостатъчно образование, липса на възможности… Риболовът от десетилетия е в упадък. А рибарите са корави типове. Той направи пауза. – Просто обяснявам.

— Разбирам. Сержанте, благодаря за информацията. Какво намерихте при трупа?