Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Господин Бойл, предполагам, че в края на седмицата по време на кражбата на виното вие сте копали миди из ексмутските плитчини?

— Да, излязох в събота след обяд за няколко часа.

— Къде?

— В района, който наричат Плитчините край канала.

— Може ли да ми го покажете на картата? Пендъргаст разви една карта на района и я сложи пред Бойл.

— Точно тук. Един мръсен пръст посочи мястото.

— Аха. Изглежда изобщо не сте могли да виждате фара.

— Точно така. Мястото е на близо четири километра от фара и зад ексмутските крайбрежни скали. Така или иначе не можеш да виждаш от високите треви и папура, който на места достига височина метър и петдесет, метър и осемдесет.

— Надявах се, че може да сте видели пещо. Хора да пристигат и да си заминават.

— Не съм видял нищо освен кал и миди. Пендъргаст започна да навива картата.

— Сигурно познавате тези тресавища много добре.

— По-добре от всеки друг.

— Предполагам, че те имат своя странна красота.

— Точно така. – Бойл го каза с убеденост, но и с такъв той, от който ставаше ясно, че не иска повече да се разпростира върху предмета.

— И история?

— О, да.

— Предполагам обаче, че вие като ловец на миди не се интересувате много от история.

Сега мъжът се наежи.

— Господин Пендъргаст, четирийсет години бях капитан на траулер. Аз съм морски човек, а морските хора винаги са се интересували от история.

Пендъргаст повдигна вежди.

— Разбирам. Но каква история може да има някакво необитаемо тресавище?

— Повече, отколкото можете да си представите – засмя се Бойл. Той се наслаждаваше на това, че има публика, особено толкова глупава като агента.

— История колкото искаш. Приказки също. За вещици и за Сивия косач.

— Сивия косач?

— Понякога нощем в тресавищата се вижда светлина, която се движи насам-натам, поклаща се в тази или онази посока. Това е Сивия косач. Разказват, че преди няколкостотин години живял мъж на име Джек, който бил най-долният кучи син между залива Каско и Глочестър. Когато умрял, дошъл дяволът да го прибере и го завлякъл долу в ада. Обаче Джек бил толкова опак, че след известно време дяволът вече не можел повече да го понася. Той подхвърлил на Джек тлееща буца въглища и казал: „Ти си твърде долен за моя ад, затова върви и си направи свой!“ – Тук Бойл избухна в шумен смях. – Той е там в тресавищата, покрит със сиво-черната кал. Оттам му идва прякорът. Слива се с тях, така че не можеш да го видиш. Разбира се, като изключим буцата въглища. Когато видиш светлинна да подскача из тресавищата – това е Сивия косач, който обикаля с въглищата в ръка и търси да покоси нечий живот, за да направи свой собствен ад.

Пендъргаст изглеждаше доста раздразнен от това отклонение.

— Ами вещиците?

Бойл махна с ръка.

— Носи се една история, която датира от времето на Салем. Когато нещата загрубели и там започнали да бесят вещиците, през нощта една група от тях се измъкнали бързо-бързо и дошли тук на север. Били се заселили на един от островите в соленоводните тресавища далеч от всяка цивилизация. Нали разбирае, мъже и жени.

— Нима искате да кажете, че са били вещици?

— Не твърдя нищо подобно. Легендата твърди, че онези някогашни пуритани са обесили много невинни хора, докато истинските вещини се измъкнали.

— Къде точно в тресавищата се заселили?

— Никой не знае. Според историята някъде във вътрешността. Обаче нещата не се развили добре, или унищожени от тежки зими, глад и индиански владения. Говори се, че по-късно, когато някой пътник се изгубвал в тресавищата, понякога попадал на руините от това вещерско селище. Всички дървени къщи били изгнили и рухнали. Казват, че в средата на това разнебитено селище имало кръг от плоски камъни с изсечени в тях символи, а в центъра му парче шисти с послание от една-единствена дума.

— Какво гласяла думата?

— Тайбане.

Пендъргаст и Констънс се спогледаха.

— Какво значи?

— Никой не успя да открие. – Последва многозначителен поглед. – Може би досега.

— Значи сте чули, че който е убил историка Маккул, е изрязал думата в неговата плът?

Бойл вдигна рамене.

— Човек не може да опази тайна в толкова малък град като Ексмут.

— Някакви предположения защо някой би сторил подобно нещо?

— Вероятно са някакви наркоманчета от Дил Таун, които, за да изживеят тръпка, си играят, като призовават дявола. Ограбили са човека, за да си купят наркотици, и са толкова тъпи да мислят, че ченгетата ще повярват, че е работа на вещиците.