Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Той включи компютъра в мрежата, свърза клавиатурата и го пусна. До него постави кутийка със стари, но още пакетирани дискети.

— Да не би още да работят?

— Не.

— А какво му е на твоя „Макбук“, ако смея да попитам?

— Прекалено хубав е, за да бъде заплашителен.

Тя отново огледа наоколо.

— Значи всичко това е театър?

— Скъпа Констънс, някой ден ще разбереш, че купчина апаратура, било то и стара, въздейства особено благотворно на свидетелите. Магнетофонът работи, но за всеки случай съм свързал микрофона с електронен диктофон, скрит в него.

След това се зае да подреди всичко на масата в строг порядък. Констънс трябваше да признае, че всички машинарии се сливаха в една плашеща фасада, която служеше да изолира разпитвания от разпитващия.

— Моля, затвори вратата и седни.

Констънс затвори вратата, приглади роклята си и седна.

— Кого ще разпитваш?

Той й подаде списък. Тя го прегледа и го остави на масата.

— В този списък има доста имена.

— Може да се наложи да говорим с всички тях. Аз, както се казва в този край, хвърлям въдицата.

— С една дума, смяташ, че убийството на историка е свързано със зазидания скелет?

— Обикновено не вярвам на предчувствия. Но в този случай ще направя изключение, защото предчувствието ми е толкова силно: да, двете неща със сигурност са свързани.

— Как?

Той сипете пръсти на колибка и се облегна удобно.

— Констънс, ще ми бъде интересно първо да чуя твоите мисли. Агитираше за правото да разследваш, както ти смяташ за добре, затова ще ми е любопитно да чуя твоя анализ на онова, което разбрахме досега.

Тя се наведе, осъзнавайки тежестта на изпълнения му с очакване поглед.

— Няколко неща се набиват на очи – започна младата жена. – Знаем, че историкът е проучвал изчезването на кораб през 1884 година край тези брегове. Същата тази година заради изригването на Кракатау в целия район, включително Ексмут, е унищожена реколтата. Според датирането с въглерод между 1870 и 1890 година един мъж афроамерикански моряк е измъчван и тялото му било зазидано в мазето на къщата, където е живял пазачът на фара. През 1886 година пазачът на фара пада пиян по стълбите и умира.

Едва забележимо кимване.

— Като събереш всичко това, струва ми се, че чернокожият е бил зазидан през 1884 година и по някакъв начин това е свързано с изчезването на кораба. Не бих се учудила, ако смъртта на починалия след две години пиян пазач на фара също е свързана със случилото се. В края на краищата мазето, където е зазидан този моряк, е било негово. В това градче има някаква мрачна тайна – нещо се е случило тук през онази година. Историкът е открил някакъв съществен факт, който е щял да разкрие тази тайна, и е бил убит, за да му запушат устата.

— А символите по трупа?

— Нямам отговор за тях.

— Какво ще кажеш за кражбата на виното?

— Както ти вече спомена, била е диверсия, за да се прикрие изваждането на моряшкия скелет. Това е още едно доказателство макар да нямаме нужда от повече – че мрачната тайна, за която стана дума, още съществува тук в Ексмут.

— Какви са препоръките ти за нашите по-нататъшни стъпки? Разбира се, подредени по важност.

Констънс направи пауза.

— Първо, да разберем какво е научил историкът, за а го убият. Второ, да научим повече за изчезналия кораб „Пембрук Касъл“. Трето, да научим повече за пазача на фара, паднал пиян по стълбите. Разбира се, стига да е възможно. И четвърто, да установим какви са тези символи по група.

В разсъжденията ти има множество логически пропуски и твърде много предположения, но като цяло не съм разочарован от теб, Констънс!

Тя се намръщи.

— Не ми харесва да бъда порицавана чрез едва доловими похвали. Какви точно пропуски в логиката имаш предвид?

— Пошегувах се. Твоят анализ и предложените стъпки са похвални. Всъщност по тази причина съм готов да ти поверя важна задача.

Тя се размърда на стола, опитвайки се да прикрие какво удоволствие й доставиха неговите думи.

— А какви са твоите идеи?

— До откриването на нови доказателства съм съгласен с всичко, което каза. Но трябва да добавя, че двете неща, които смятам за най-показателни, са думата ТАЙБАНЕ, изрязана в плътта на историка заедно с любопитните символи… разбира се, и историята за призраците.

— Историята за призраците?

— Онази, която ти ми разказа. Как фарът бил обсебен и се чувал бебешки плач.

— Наистина ли смяташ, че това е важно?

— Дори много.

Пендъргаст се обърна, защото някой почука на вратата.