Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Беше прекарал последния час в сваляне на дървени талпи и разполагането им до и около местопрестъплението, избутване на генератора, разполагането на лампите, заграждането на периметъра с полицейска лента, следвайки указанията на криминалиста, едър мъж на име Малага, който беше дошъл чак от Лоурънс заедно с технически помощник и фотограф. Сега тези господа чакаха в края на блатото всичко да бъде свършено, за да могат да минат на пръсти до работното си място, без да се накалят.

— Провери горивния индикатор на генератора – нареди началникът, застанал на дъските с чисто нови рибарски ботуши, по които още нямаше и капчица кал, и кръстосал ръце на гърдите. Още от обедното посещение на Пендъргаст той беше в лошо настроение, което се влоши допълнително след откриването на трупа. За Гавин причината беше очевидна: случилото се щеше да изисква истинска работа и можеше да забави неговото пенсиониране и да изложи на риск ниския процент престъпления, на който Мърдок се беше радвал по време на службата си. Разбира се, разкриването на престъплението беше последната му грижа.

Гавин сви рамене още шест месеца и край. След това с малко късмет той щеше да е началникът.

Погледна индикатора.

— Още е почти пълен. – Опита се да не поглежда натам, където лежеше трупът с лице нагоре, оставен в тази поза от копача на миди, който го беше зарязал така. Кучият син беше продължил да разкопава около трупа, за да вади миди, унищожавайки всички евентуални улики. Криминалистът Малага щеше да получи удар, когато види това.

— Добре – обади се Мърдок, прекъсвайки унеса на Гавин, – изглежда вече всичко е както трябва. – Той вдигна радиостанцията си. – Готови сме за криминалистите.

Дишайки тежко, Гавин се опитваше да махне с пръчка полепналата по ботушите му кал.

— Ей, Гавин, внимавай да не пада кал по дъсчената пътека.

Сержантът се дръпна настрани и продължи да стърже, запращайки калта в мрака. Върху тресавищата се беше спуснала хладна вечер. Ниско над земята се събираше студена влажна мъгла, добавяйки сякаш бял покров към сцената. Мястото приличаше повече на снимачна площадка за филм на ужасите, отколкото на истинско местопрестъпление.

Чу гласове и видя в мъглата да подскачат светлини. Миг по-късно се показа висок мъж с намусено лице – Малага. Бръсната глава с удивително лъскаво теме беше кацнала върху дебел врат, покрит с черни косми, което му придаваше вид на бик. Следваше го млад азиатец – техническият помощник, а зад тях двамата дебел мъж с окачено по него фотографско оборудване сумтеше и тътреше крака.

Малага спря в края на местопрестъплението и каза с дълбок, мелодичен глас:

— Благодаря, началник Мърдок. – После махна на фотографа да мине напред. Човекът поне беше професионалист и се зае да прави снимки от всеки възможен ъгъл. Коленичеше или се вдигаше високо на пръсти. Докато се движеше наоколо с изненадваща сръчност, на всеки няколко секунди тихо избухваха светкавици. Гавин се опитваше да овладее дълбокия си шок, имитирайки професионално безразличие. Всъщност никога преди не се беше озовавал на сцена на убийство. Когато отново стрелна поглед към тялото, простряно по гръб с онези жестоко изрязани по гърдите му символи, изпита друг пристъп на изненада и ужас. Питаше се кой би могъл да направи подобно нещо и защо. Не виждаше никакъв смисъл в това никакъв! Какъв би могъл да бъде мотивът за подобна постъпка? Изпитваше и гняв – гняв, че неговият роден град е осквернен с подобно престъпление.

Докато Малага обработваше местопрестъплението, от време на време промърморваше нещо на фотографа, а той в резултат правеше още няколко снимки. В един момент монтира фотоапарат на статив и започна да снима трупа отгоре.

— Готово – обяви накрая и се отдръпна назад.

Сега на местопрестъплението се промъкна техникът, оборудван с латексови ръкавици, бял комбинезон и калцуни. Той остави на земята медицинското куфарче и извади от него няколко навити плъстени държателя, в които имаше най-различни неща: епруветки, пинсети, найлонови пликчета с цип, игли, етикети, знаменца на телчета, тампони и няколко пластмасови шишета-пръскалки с химикали. Наведе се над трупа и започна да събира косми и нишки, като пръсваше тук или тампонираше там.

Изстърга под ноктите и зави ръцете в найлонови пликове и ги затегна с лепенка. После се зае да изучава изрязаните символи с помощта на фенерче и да вади от тях разни неща или да тампонира някои места, след което прибираше тампоните в епруветки и ги запушваше.