Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Предполагам, че вие сте готвачът.

Реджи кимна.

— И каква е квалификацията ви, ако мога да попитам?

Готвачът беше не по-малко изненадан от останалите.

— Четири години като флотски готвач.

— Така ли? Значи може би не сте напълно безнадежден. – Пендъргаст взе чинията с обяда си и я подаде на Реджи. – Първо, по това време на годината не може да се намери хубав сом толкова на север. Затова предполагам, че този с бил замразен. Нали така?

Изражението на Реджи започна да става отбранително.

— Е, и?

— За бога, човече, ние сме на брега на океана. Със сигурност имаш на разположение прясна риба: атлантическа треска, хек, камбала и разбира се, скалните риби?

— Проблемът е, че Уайт се върна през нощта – обясни Реджи след дълго мълчание.

Това беше прекалено. Одърли направи няколко крачки напред, за да се намеси. Не искаше да изгуби своя най-добър готвач.

— Господин Пендъргаст – попита той, – какъв е проблемът?

— Аз ще си сготвя сам обяд, а Реджи, ако иска, може да играе ролята на помощник-готвач.

Одърли се запита дали този Пендъргаст е не само ексцентричен, но и малко луд?

— Съжалявам – продължи той на глас, – но не можем да допуснем клиенти в кухнята, които да нарушават правилата.

— Единственото, което беше нарушено, е моят стомашно-чревен тракт. Но ако това ще ви успокои… – Мъжът бръкна в джоба на сакото си, извади златно-синята значка и я показа на Одърли. На нея пишеше Федерално бюро за разследване.

Значи все пак Лейк не се беше пошегувал. Одърли отстъпи назад и Пендъргаст продължи.

— Разкажете ми за улова на този Уайт?

Реджи погледна към Одърли, който му кимна окуражително и безгласно оформи с устни: Потърпи. Реджи му кимна в отговор, отиде при надхвърлящия човешки бой хладилник, отвори вратата, влезе и се закова на място.

— Какво има? – попита Пендъргаст.

— Мога да се закълна, че купих дузина морски езици от Уайт, а сега са само десет.

— Възнамерявах да говорим за това – каза Одърли, който още се мъчеше да преодолее изненадата си. – Забелязах редовно несъответствие между поръчаните продукти и отчетените. Мисля, че между нас има крадец на храна. По-добре разкажи на този-онзи, че никак няма да съм доволен от това.

Докато Одърли говореше, агентът влезе в хладилника и за малко изчезна от погледите им.

— Ето! – След малко излезе, стиснал един морски език. – Разбира се, не е от дувърските езици, но ще свърши работа. Мога ли да получа тиган, моля? Чугунен и добре нагрят?

Реджи изпълни желанието му.

— А, Реджи, какво е фамилното ви име?

— Шератън.

— Благодаря. Е, господин Шератън, какво бихте предприели, за да сготвите този език?

— Първо ще го филетирам.

— Добре, заповядайте. Той остави рибата върху месарския пън и загледа одобрително как Реджи умело я филетира.

— Добра работа – похвали го Пендъргаст. – Това ме изпълва с надежда. А сега ми кажете, как ще я сготвите?

— Разбира се, в свинска мас.

Пендъргаст потрепери.

— А не в разтопено масло?

— Разтопено?

— Добре, ще се ограничим до най-простия начин за приготвяне на езика. Моля, сложете тигана на силен огън.

Реджи отиде при ресторантската печка, щракна една от горелките и сложи тигана върху нея.

— А сега сложете малко масло вътре, не много, само толкова, колкото да покрие дъното на тигана… Стига, стига толкова. Това е достатъчно!

Реджи се дръпна назад, оставяйки в тигана едно невъзможно малко на вид парченце масло. Останалите в кухнята продължаваха да наблюдават, потънали в смаяно мълчание.

Пендъргаст стоеше там, стиснал рибата.

— Е, господин Шератън, моля, ако нямате нещо против, да съберете останала част от мизансцена: гъби, чесън, бяло вино, брашно, сол, пипер, магданоз, половин лимон и сметана?

Докато Реджи се въртеше из кухнята, за да събере подправките във все по-сърдито мълчание. Пендъргаст не откъсваше очи от сгорещяващия се тиган. Одърли наблюдаваше урока по готварство с нарастващ интерес и веселие.

Пендъргаст посоли рибата от двете страни и я сложи настрана.

— Голям кухненски нож или както още е известен нож на главния готвач?

Помощник-готвачът Стю му подаде един.

Пендъргаст го разгледа.

— Не с достатъчно остър. Не знаете ли, че тъпият нож е по-опасен от острия? Къде ви е точилото?

Извадиха го и с няколко изкусни движения Пендъргаст поправи недостатъка. След това се зае с гъбите и разчетвори първата с бързо, сръчно движение. Като свърши, подаде ножа на Реджи, който наряза останалите гъби и накълца магданоза, докато Пендъргаст стоеше и гледаше.