Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Какво има?

— Благодаря, началник, че ми отделихте време. – Пендъргаст пристъпи напред и размаха лист хартия пред Мърдок. Това е списък на документите, които са ми нужни за разследването на винената кражба. Състоят се от вашите доклади за влизане с взлом и жилищни кражби през последните дванайсет месеца. Освен това бих искал да знам дали в града живеят бивши криминални престъпници. Ще ви бъда благодарен, ако ми предоставите сержант Гавин, за да ми помогне да прегледаме документите и да отговори на непосредствено възникнали въпроси.

Той замълча. Настъпи дълго мълчание от страна на Мърдок, който стоеше и си поемаше шумно въздух, вторачен в агента. След малко започна да се смее: шумен, невесел гърлен смях.

— Направо не е за вярване. Идвате тук и отправяте искания към мен?

— Не съм свършил разследването си.

— Разкарай се, не искам да виждам кльощавия ти погребален задник до съда.

— Или?

— Или ще ти сложа белезниците както миналия път и можеш да прекараш тук нощта като мой специален гост.

— Нима ме заплашвате отново с арест?

Лицето на началника беше станало тъмночервено, а месестите му ръце се свиваха и разпускаха. Гавин никога не го беше виждал толкова ядосан. Мърдок направи крачка към него.

— Последна възможност, тъпако!

Пендъргаст не помръдна.

— Аз просто исках да видя някои документи. Едно обикновено „не“ щеше да е напълно достатъчно.

— Край. Гавин, сложи му железата.

Гавин се разтревожи, защото не беше очаквал да бъде въвлечен в тази разправия.

— Ъъъ… по какво обвинение, началство?

Началникът се завъртя гневно към него.

— Не ми задавай въпроси. Влязъл е без позволение.

— Какво? – обади се Констънс с нисък, заплашителен глас. – Влязъл без позволение в публично достъпно място?

Изведнъж цялата работа вече не беше толкова забавна, колкото Гавин очакваше. Той се вторачи в началника си, който му отвърна с втренчен поглед. Тогава се обърна неохотно към Пендъргаст.

— Моля, обърнете се.

Докато Гавин сваляше белезниците от колата си, Констънс направи крачка напред.

Пендъргаст бързо и махна да спре. След това сложи ръце на кръста и се завъртя към сержанта. Когато Гавин се готвеше да му нахлузи белезниците. Пендъргаст каза:

— Бихте ли извадили портфейла ми със значката от задния джоб, моля?

Портфейлът със значката? Тонът на мъжа изведнъж беше станал хладен и Гавин имаше разтърсващото предчувствие, че ей сега ще се случи нещо ужасно. Той извади портфейла.

— Моля, преместете го в джоба на сакото.

Докато Гавин прехвърляше портфейла от единия джоб към другия, началникът го грабна и тои се разтвори, проблясвайки в златисто и синьо.

Настъпи кратко мълчание.

— Какво, по дяволите, е това? – попита началникът, вторачен в значката, сякаш никога не беше виждал нещо подобно.

Пендъргаст запази мълчание.

Мърдок прочете надписа на значката.

— Значи вие сте… агент на ФБР?

— О, значи все пак сте грамотен – озъби се Констънс Грийн.

Лицето на началника беше станало толкова бледо, кого това на Пендъргаст.

— Защо не казахте?

— Няма значение, не съм тук по служба.

— Но… мили боже! Трябваше да се представите. Оставихте ме да предположа…

— Да предположите какво?

— Да предположа… че сте просто някой… – гласът му заглъхна.

— Обикновен гражданин, когото можете да тормозите и заплашвате? – подхвърли Констънс по своя старомоден подкупващ начин. – Аз ви предупредих.

Докато стоеше и гледаше. Пендъргаст се приближи до началника на полицията.

— Началник Мърдок, през всичките ми години като специален агент не бях виждал такава злоупотреба с полицейската власт, както във вашия град. Заради незначително нарушение при паркирането вчера вие ме обидихте вулгарно, заплашихте ме с физическо насилие и ме арестувахте и задържахте без никаква причина. Също така използвахте пейоративен термин, крайно обиден за ЛГБТ общността.

— ЛГБ… какво? Не, не съм.

— Освен това пропуснахте да ми прочетете правата.

— Лъжа. Всичко е лъжа. Прочетох ви правата! Нищо не може да докажете!

— За радост цялата история беше записана от охранителната камера на магазина за дрехи от другата страна на улицата. В момента разполагам с копие от записа благодарение на специален агент Рандолф Булто, началник на Бостънския районен офис на агенцията, който ми направи услугата да извади тази сутрин нужното съдебно разпореждане.

— Аз… аз… – Началникът направо беше изгубил дар слово.