Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Да се върнем на линчуването. Имате ли представа кой носи отговорност?

— Обичаните пияни защитници на закона. Днес станалото се възприема като срамно и никой не иска да говори за това.

— Но вие го правите!

— Моето семейство е „отвън“, както казват тук. Родителите ми се преселват в Ексмут от Дъксбъри. Аз съм видял много повече от света, отколкото мнозина от хората тук. Нали не сте забравили, че съм играл Макбет в Бостън.

Констънс протегна ръка.

— Не се представих. Констънс Грийн. Благодаря за информацията.

Той я стисна.

— Констънс, приятно ми е да се запознаем. Кен Уорли, на вашите услуги.

— Мога ли да дойда пак, ако имам още въпроси?

— За мен ще е удоволствие. Надявам се, че с господин Пендъргаст ще се насладите на престоя си в нашия малък град. – Той вдигна ръка и завърши с поредния цитат:

Тоз замък е приятно разположен

и бризът му ласкаво посреща

успокоените ни сетива. [16] У. Шекспир, „Макбет“. София, издател: Народна култура 1974 г. стих 332, пр. В. Петров. – Б.пр.

Констънс знаеше, че мъжът може и по-късно да им потрябва, но търпението и вече се беше изчерпало.

— Въздухът – поправи го тя.

Уорли примигна.

— Моля?

— „Въздух“, не „бриз“. Господин Уорли, благодаря още веднъж за помощта.

И след като направи едва забележим реверанс, тя излезе от музея.

Брадли Гавин излезе от задните помещения стиснал хартиен плик с обеда си в ръка, но спря, като видя човека, застанал на прага към приемната на полицейския участък. Беше онзи странен частен детектив Пендъргаст. Гавин вече изпитваше любопитство към човека, който беше успял така да подпали фитилите на началника. Не че беше много трудно. Само го накарай да свърши някаква истинска работа и готово. През последните две години той, Гавин, беше вършил на практика цялата полицейска работа в града. А началникът се занимаваше единствено с писането на глоби за неправилно паркиране. Трябваше да изкара още шест месеца така и тогава Мърдок щеше да пенсионира мързеливия си задник и Гавин щеше да стане началник. Поне се надяваше, че ще стане така. Разбира се, това зависеше от тримата градски съветници. Но той се беше посветил на работата си, семейството му живееше от поколения тук и беше част от градския елит, а баща му беше дългогодишен началник – така че оценяваше шансовете си като добри.

Остави настрана обяда си и погледна отново към Пендъргаст, питайки се дали не си играе с огъня да се появи отново тук толкова скоро след ареста.

— С какво мога да ви помогна? – попита учтиво той.

Мъжът се откъсна от прага, направи крачка напред и протегна ръка.

— Не успяхме да се запознаем. Аз съм Пендъргаст.

Гавин я стисна.

— Аз съм сержант Гавин.

В този момент друг човек влезе от улицата в приемната на участъка: дребничката млада жена на име Констънс, секретарката или помощничката на Пендъргаст, или каквато там беше. Тя се загледа безмълвно в него със своите странни виолетови очи. Късо подстриганата и коса беше тъмнокестенява и лъскава. Макар кройката на дрехите й да беше строга, не можеше да скрие извивките на младата плът под тях. Гавин откъсна поглед от нея с известни усилия и го насочи отново към Пендъргаст.

— Прав ли съм в предположението си, че вие и началникът сте цялата полицейска сила в Ексмутския полицейски участък?

Полицейска сила. Сега разбираше защо този тип бе успял да ядоса толкова началника.

— Участъкът е малък – обясни Гавин.

— Трябва да прегледам някои документи за моето разследване. Вие ли сте човекът, който може да ми помогне?

— Ами… ъъъ… не. Това трябва да е началникът.

— Чудесно. Може ли да му съобщите, че съм тук?

Гавин изгледа човека продължително, без да примигва.

— Наистина ли искате да отидете там?

— Къде да ходя? Никъде няма да ходя.

Гавин не можа да реши дали този тип е мъдрец, или глупец. Той се обърна.

— Сали, би ли звъннала на началника, че е дошъл господин Пендъргаст, за да… ъъъ… се срещне с него.

Рецепционистката го погледна тревожно.

— Сигурен ли сте?

— Да, моля.

Тя неохотно натисна бутона на интеркома и тихо измърмори нещо в микрофона на слушалките. Гавин знаеше, че началникът ей сега ще излезе. Затварянето на Пендъргаст вчера не го беше успокоило и оттогава той мърмореше и кроеше планове срещу него и оставането му в града.

Това можеше да се окаже забавно.

Миг по-късно началник Мърдок се появи от служебните помещения отзад, крачейки бавно и тържествено, копнеещ за битка. Спря се на вратата към приемната, поглеждайки Пендъргаст, после Констънс Грийн и отново агента.