— Възраст?
— Хистологичното изследване показа около четирийсетгодишна възраст. Също така показа, че е бил в отлично здраве, като се изключат няколко сериозни болестни пристъпа, когато е бил малък. Частиците, които изучавах, сочат, че заболяването може да е било скорбут тежък дефицит на витамин С.
— Значи човекът е бил моряк?
— Доказателствата сочат в тази посока. Изотопният анализ откри диета, богата на риба, миди и ечемик.
— Как определихте това?
— Храната, която ядете, и водата, която пиете, се разлагат и въглеродът, кислородът и азотът се включват във вашите кости. Тези три елемента имат отличаващи се стабилни изотопни стойности, различни за отделните храни и водоизточници. На основата на стойностите на тези изотопи можем да кажем какво е ял и пил даден човек през, да речем, последните двайсет години от своя живот.
— Пил?
— Да. С нарастването на географската ширина стойността на кислородните изотопи в прясната вода се променя.
— Интересно. И каква е географската ширина, от която е идвала водата за пиене на този човек?
— От около 45 до 55 градуса. В Северна Америка това отговаря грубо на района между Ню Джърси и Нюфаундленд в посока запад. Тестът не е много точен.
— А храната му?
— Зърното идва от яденето на хляб, а ечемикът най-вероятно от пиенето на бира. Като добавите рибата и мидите, получавате класическо крайбрежно меню през деветнайсети век. Проверих костта за антитела. Те реагираха положително за малария.
— Маларията също подсказва моряк, нали?
— Да. Освен това тестът излезе положителен и за туберкулоза.
— Имал е туберкулоза?
— Не. Бил с твърде здрав за това. Почти всички, които през деветнайсети век са живели в крайбрежните градове, щяха да имат положителна проба за туберкулоза. Всички са били изложени на този риск.
— Разбирам. Нещо друго?
— Ако обобщя, бих казала, че става дума за едър, силен четирийсетгодишен афроамериканец в добро здраве, по занятие моряк, който е работел с ръцете си. Може би щурман или отговорник за фокмачтата [13] Носовата мачта. – Б.пр.
. Произхождал е от социална среда, която е живяла добре, защото няма следи от недохранване, освен тези от скорбута. Родил се с около 1840 и с умрял около 1880 година. Когато не е бил на кораба си, е живял в крайбрежно селище или град. Поне известна част от времето е плавал из тропиците.
Агентът на ФБР кимна одобрително.
— Доктор Ганеш, добра работа. Наистина добра работа.
— Костите говорят с мен, господин Пендъргаст. Разказват ми своите истории.
Бледният мъж стана.
— Благодаря ви. Бяхте много услужлива! А сега, ако нямате нищо против, бих искал да си взема фалангата.
Ганеш се усмихна.
— Много бих искала да ви помогна. Обаче, нали разбирате, всеки въпрос, които задавам, поглъща малка част от костта. Докато тя разказва своята история, умира по малко. Съжалявам, но костта престана да съществува, след като разказа историята си.
Тя разпери ръце в жест на извинение.
Когато направи така, мъжът хвана едната и ръка в своите, които тя усети меки и хладни.
— Прекланям се пред вашата способност да разговаряте с мъртвите, доктор Ганеш – каза той и целуна ръката й.
Ганеш се изчерви и обзелото я топло чувство не я напусна дълго след като мъжът си беше тръгнал.
Констънс прекрачи прага, после спря и инстинктивно се смръщи неодобрително. Мястото приличаше повече на магазин за един долар, отколкото на историческо дружество. По стените висяха множество предмети, закачени безразборно: избелели морски карти, стари рибарски мрежи, буйове, харпуни, канджи, рога от нарвали, игли за кърпене на платна, огромна черупка от омар върху плочка, друга дървена плочка, покрита с морски възли, както и снимки на Ексмут в миналото. В центъра на „музея“ се мъдреше плоскодънна рибарска лодка, дълга шест метра, с няколко чифта гребла в дървени ключове.
Отвори вратата, с което бръсна няколко звънчета, и скоро пред нея се озова енергичен сивокос мъж с дебели месести части на ушите и кокалесто лице. На баджа, който носеше, беше написано, че пред нея е доброволецът Кен Уорли.
— Привет – каза доброволецът, извисявайки се в зрителното й поле, протегнал към нея диплянка. – Добре дошли в Ексмутското историческо дружество и музей.
Констънс се опита да бъде учтива, затова прие диплянката с едно измърморено:
— Благодаря.
Тя се зае усърдно да разглежда рибарската лодка, като се надяваше, че мъжът скоро ще се разкара.
Читать дальше