Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Надявах се да открия списък с фаровите пазачи и времето, когато са служили.

— Не мисля, че някой е съставил официален списък.

Сети се за информацията, която й беше съобщил Пендъргаст на закуска.

— Кой е бил пазач около 1880 година?

Настъпи мълчание.

— Защо точно 1880 година?

Беше го притиснала прекалено силно. Наистина не беше лесно.

— Няма някаква определена причина – поклати тя глава и се насили да се засмее.

— Нека помисля. Фамилията Слокъм са пазачи на фара от времето на Гражданската война чак до 1886 година. Това е годината, когато Мийд Слокъм пада по стълбите и си чупи врата. След това фарът е поет от фамилия Макхарди. Джонатан Макхарди. Те го обслужват до времето, когато го автоматизират през 1934 година.

— Значи няма наследници на Мийд Слокъм в града?

— Доколкото знам, не само в нашия град няма наследници на фамилията. Вдовец без деца. Пияница. Един от рисковете на професията. През цялото време сам, откъснат. Особено през зимата. Казват, че през последните си години се бил побъркал. Разправял, че къщата е обсебена.

— Обсебена? Как така?

— През нощта се чувал бебешки плач или нещо подобно.

— Разбирам. – Констънс направи пауза. – Къде бих могла да науча повече за него?

Уорлик я стрелна с поглед изпод бухлатите си вежди.

— Да не би да работите с онзи историк?

Пендъргаст беше споменал пред нея, освен възрастта и расовата принадлежност на костта и Морис Маккул. Трябваше просто да се научи да задава въпросите по-безгрижно.

— Не, просто от любопитство.

— Защото онзи господин задаваше същите въпроси. – Той пристъпи към нея, а лицето му беше помрачено от подозрения. – С кого сте тук?

Констънс почувства как объркването й се смесва с нарастващо раздразнение. Беше прецакала разговора. Обаче не смееше да излъже, особено в малък град като този.

— Тук съм с господин Пендъргаст, частния детектив. Той разследва кражбата на винената колекция.

— Аха! Човекът с червената кола, който вчера се остави да бъде арестуван?

— Точно така.

— Ха, толкова по-добре за него. Началникът Мърдок е конски задник. – Очевидно Уорлик смяташе, че да бъдеш арестуван от началника на полицията е в полза на Пендъргаст. – Ако бъдете по-точна за онова, което търсите, може би бих могъл да ви помогна.

— Ще ми се да можех да бъда по-точна. Просто се опитвам да науча малко за историята на този град.

— Голям срам е, че някой открадна виното на Лейк. Той е мил човек. Но не съм сигурен, че историята на града има нещо общо с това.

— Опитваме се да бъдем изчерпателни. Онова, което също ме интересува, е историята на афроамериканските жители на града.

— Историята им с много интересна.

— Моля, продължавайте.

— Долу до старото пристанище се намираше онова, което те наричаха Дил Таун. Там живееха чернокожите.

— Защо Дил Таун?

— Наречен е на освободения роб, който се заселил там Джон Дил. В онези начални години по-голямата част от населението били моряци. За известен период тази част от града била по-заможна от бялата.

— Защо?

— Прекарвали повече време в океана, работели на китоловни кораби и кораби със зърно. Когато си в океана, на никого не му пука за цвета на кожата. Важно е какво умееш. Екипажите на тези кораби били полиглоти.

— Обаче на сушата, тук в Ексмут, имало расово напрежение?

— Не и в началото, защото имало достатъчно работа за всички. По-късно обаче се появило негодувание от заможността на Дил Таун. Трябва да знаете, че белите в Ексмут се занимавали главно с крайбрежен риболов. Не прекарвали години в морето на лов за китове, както чернокожите. Освен това благодарение на Кракатау нещата за всички се влошили.

— Кракатау?

— Точно така. Кракатау изригва в края на 1883 година. Следващата година в Ексмут нямало лято. Хората разказват, че през всички месеци на 1884 е имало слана. Насажденията загинали, а рибарската индустрия фалирала. По това време китоловната индустрия вече била в упадък и ги нямало лесните пари, които някога се изкарвали. Нещата се влошили още повече, когато чернокож младеж бил обвинен в изнасилването на бяла жена. Мъжът бил линчуван.

— Линчуван? В Масачузетс?

— Да, госпожо. Обесили го и хвърлили трупа му в залива. Случило се през 1902 година. За черните това било началото на края на Дил Таун. Кварталът беше почти обезлюден, когато през 38-а година Янки Клипер изравни Олдъм със земята.

— Олдъм?

— Много изостанало старо селище, което съществувало на юг оттук на остров Крау. Сега е част от съществуващия днес природен парк.