Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Цареше тишина. Дори Малага нямаше какво да каже или да даде някакви указания. Последното, което техникът направи, беше да свали пръстовите отпечатъци на мъртвеца с помощта на електронен тампон. Накрая и той свърши, събра всичко в медицинската чанта и си тръгна по същия начин, както беше дошъл промъквайки се.

Малага се обърна към началник Мърдок.

— Е, вече е изцяло ваш. – След това силно стисна и разтърси ръката на началника сякаш нямаше търпение да се махне от това зловонно тресавище и заедно с колетите си се приготви да се върне по дъсчената пътека. Гавин разчете по лицето на началника истинска паника: ами сега? Внезапно осъзна, че Мърдок никога не беше разследвал убийство в градчето. Никога! Предположи, че може би го е правил в Бостън, но едва ли, след като бостънската полиция си имаше специализирано отделение за разследване на убийства.

Гавин се смръщи. Не трябваше ли заради това да повикат Пендъргаст? Началникът очевидно беше напълно затънал, а Пендъргаст, макар и малко странен тип, изглеждаше способен.

— Шефе – каза той, – не смяташ ли, че трябва да кажем на агента от ФБР? Искам да кажа, че вероятно би искал да знае и сигурно може дори да помогне…

Началникът обърна смръщеното си лице към него.

— Не мисля, че трябва да му досаждаме. В края на краищата, човекът е зает с толкова важно разследване. – Сарказмът му можеше буквално да се докосне.

От мрака се разнесе кадифен глас.

— Скъпи, колега, благодаря ви, че взехте под внимание другите ми задължения, но не може и дума да става за досаждане. – След това въведение облечената в черно фигура на агента изскочи от мрака, а бледото му лице се рееше призрачно в ниско падналата мъгла.

За миг лицето на началника стана напълно безизразно. След това преглътна шумно.

— Агент… ъъъ… Пендъргаст, разбира се, ще се радваме на вашата помощ. – Той се поколеба. – Това… официално ли ще бъде?

Пендъргаст махна с ръка.

— Не, просто малко дискретна помощ отстрани. Всички лаври за вас и разбира се, за отличния сержант Гавин.

Началникът прочисти гърло. Очевидно не беше сигурен каква трябва да е следващата му стъпка.

— Може ли? – каза Пендъргаст, докато се приближаваше. От мрака зад него се показа още една фигура – Констънс Грийн. Гавин не можеше да откъсне очи от нея. Беше облечена в старомоден джинсов гащеризон и ботуши, а косата й опъната назад с кърпа. Определено беше красива по един старомоден начин. На изкуственото осветление около местопрестъплението изглеждаше още по-екзотична, отколкото на дневна светлина. Тя мълчеше, но очите й се стрелкаха насам-натам, попивайки всичко.

— Коя е госпожата? – попита Малага. Той беше прекратил оттеглянето си при идването на Пендъргаст. – Никакви зяпачи!

— Тя – обясни рязко Пендъргаст – е моята сътрудничка. Моля, окажете й цялата любезност, която бихте проявили към мен.

— Разбира се – отговори Малага и се поклони малко театрално на Констънс. След това се обърна и закрачи по дъсчената пътека, докато не изчезна в мрака.

Пендъргаст се промуши под полицейската лента и се насочи към трупа. Констънс Грийн остана на мястото си. Гавин се запита какво ли си мисли. Трупът беше отвратителен: лицето почти изядено, без език и устни, само наподобяващи решетка големи жълти зъби, устата широко разтворена. Въпреки това жената изглеждаше спокойна и невъзмутима.

Пендъргаст клекна.

— Мда, виждам, че това е историкът. Морис Маккул.

Щом чу това. Гавин отново изпадна в шок. Историкът?

— Откъде знаете? – попита началникът. – Лицето… ъъъ… го няма, още не сме установили самоличността на трупа.

— Мекото на ушите. Виждате ли как е сраснало с бузата? Мекото на ушите е почти толкова полезно, колкото пръстовите отпечатъци. Освен това височината и теглото сякаш също отговарят.

— Познавахте ли го? – попита Мърдок.

— Видях то в ресторанта.

Пендъргаст нагласи лампите, после се отпусна на колене, както беше направил техникът преди малко. Извит като арка над мъртвеца, започна да рови с пинсети и да вади неща, пъхаше ги в епруветки и найлонови пликчета, които като с магия изскачаха от джобовете на сакото му и отново изчезваха. Беше интересно да гледат техника от полицията, но да наблюдават Пендъргаст беше все едно да гледаш балет – всяко движение бе съвършено, докато паякоподобните бели пръсти се стрелкаха насам-натам. Той прекара дълго време в проучване и ровене в срезовете по гърдите, изследвайки ги с фанатично внимание, дори в един момент извади часовникарска лупа. Ровеше, надничаше и изучаваше оголената плът, която бе останала от лицето на мъжа. Най-накрая се изправи и се провря отново под полицейската лента.