Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Гавин погледна към Констънс Грийн и се изненада от оживлението и интереса, изписани по лицето й. Като посетителка в музей, която се наслаждава на хубава картина. Жената беше значително по-малко шокирана, отколкото той самият. Да не би да беше от онези, които се възбуждат от гледки на насилие? Не – някак си не му се струваше от този тип. Накрая реши, че за нея това е интелектуална загадка, и това определено говореше в нейна полза.

— Интересно – промърмори Пендъргаст. – В добавка на онова, което прилича на изрязани символи, част от срезовете сякаш образуват букви. – Той светна с малко фенерче върху срезовете по гърдите първо от едната страна, после от другата. – Аз го разчитам като Т-А-Й-Б-А-Н-Е.

Внезапно настъпи мълчание. Гавин се вторачи в трупа с още по-голяма изненада и шок. Вярно беше: под определен ъгъл човек можеше да вили груби букви. ТАИБАНЕ. Стрелна поглед към началника и видя, че лицето му си остава безизразно.

Изведнъж забеляза, че Пендъргаст го гледа с любопитство.

— Сержант, виждате ли нещо?

— Нищо – заекна той. – Просто думата смътно ми напомня нещо.

— Интересно – повтори Пендъргаст, когато се обърна отново към трупа. – Наистина много любопитно: забележете, че срезовете са направени с каменен нож.

— Каменен нож? Имате предвид като някоя индианска реликва?

— Да, но прясно изсечен и затова много остър. Вложени са значителни умения. Срезовете са направени преди смъртта и са кървели, а после кръвта се е съсирила. Точността им показва, че когато са правени, мъжът вече е бил в безсъзнание. Иначе е щял да се съпротивлява на процедурата. Бих казал обаче, че първата, смъртоносната рана е причинена с тежък нож, пронизал чисто плътта. Може би е използвал байонет. – Той замълча и се огледа. – Убийството е извършено по-нагоре в соленоводните тресавища и тялото е стигнало дотук с помощта на отлива. Едно проучване на приливите и отливите може би ще помогне да се установи мястото и часът на смъртта. Трупът трябва да е прекарал известно време във водата, за да успеят рибите да изядат устните, очите, носа и езика. – Той погледна към Гавин. – Търсачът на миди, който е намерил трупа, голям скъперник ли е?

— Бойл? – попита Гавин. О, да, известен е с цинцърлъка си. Не можеш с игла да му бръкнеш. Откъде знаете?

— От факта, че е продължил да копае миди около трупа. Къде ги продава?

— В странноприемницата. Прочута е с пържените си миди.

Пендъргаст леко потрепери.

— Като се има предвид, че мидите се хранят, като филтрират водата, през следващите няколко дни да се ядат пържени миди в ресторанта ще бъде жив канибализъм. Слава Богу, не съм изложен на опасността да ям пържени миди, независимо дали са прочути или не. – Огледа за последно трупа, извади малък цифров фотоапарат и направи поредица снимки на изрязаните символи.

— Изглежда сме се натъкнали на истински психар – обади се Мърдок.

Пендъргаст се изправи и свали латексовите ръкавици.

— Като изключим срезовете, това не е много информативно местопрестъпление, защото тялото е било съблечено, довлечено тук от водата и напълно измито от приливите и отливите. Срезовете са направени грижливо и умело от човек, който има опит в изрязване на месо. Изглежда символите имат някаква цел, както без съмнение и думата ТАИБАНЕ. Съжалявам, началник Мърдок, но не мога да се съглася с вашето заключение, че това е дело на психопат. Човекът, извършил това, е бил организиран, целенасочен и преднамерен.

Констънс Грийн огледа стаята, наета от Пендъргаст на първия етаж на странноприемницата.

Беше накарал да изнесат леглото и на негово място да вкарат голяма маса от бор, на която беше сложил груб, почти антикварен ролков магнетофон с некрасив микрофон. До тях се мъдреха стара електрическа пишеща машина Ай Би Ем „Селектрик“ [17] IBM Selectric, пусната на пазара през 1961 г., има кръгла пишеща глава вместо лостчета с букви. – Б.пр. и също толкова стар диктофон.

Беше удивена от готовността на началника да сътрудничи, най-малкото когато бъде помолен директно. Тази сутрин беше позволил на Пендъргаст да рови из склада за оборудване на Ексмутския полицейски участък и да вземе всичко, което иска.

— О, Констънс! Виждам, че се възхищаваш на моята стая за разпити.

Пендъргаст стоеше на прага, прегърнал стар компютър Ай Би Ем.

— Това ли е наистина? Стая за разпити?

Той остави компютъра на масата.

— Точно така. Ти какво си мислеше, че е?

— По-скоро прилича на технически музей.