Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Сит hoc, ergo propter hog [19] След това, значи заради това (лат.) Т. е. изводът е погрешен. – Б.пр. . – Той поклати глава нетърпеливо. – Може би обяснява защо историкът се е съсредоточил върху този район, но не взима под внимание феномена, известен като състояние на прилива и отлива.

— И какво означава това?

— Феноменът е известен още като застой. Половин час след апогея на прилива настъпва застой в движението на водата. Застоят означава, че корабни отломки, където и да е пред брега на Ексмут щяха да бъдат завлечели право към плажовете и скалите.

— Защо?

— Заради вятъра. Тогава е духат североизточен вятър. Бреговата ивица на Ексмут има формата на кука, която се разгръща към нос Ан. Тази кука е като мрежа: всички отломки от кораба, тласкани на югозапад от вятъра, нямаше да могат да й избягат. Труповете и отломките щяха да осеят брега.

— Ами ако корабът е заобиколил нос Ан, но не са го видели? Бил е вече толкова повреден, че не е успял да влезе в пристанището на Глочестър и накрая е отнесен в открито море от започващия отлив?

Пендъргаст замълча, докато обмисляше тази възможност.

— Това изглежда напълно възможно и смятам, че от спасителната операция са предположили точно това, съсредоточавайки се върху районите, където повреденият кораб е могло да бъде отнесен. В регистъра се споменава, че е бил кораб с дъбов корпус. Дори да е потънат, е щяло да има голямо количество плаващи отломки, да не говорим за труповете. Обаче обстойното претърсване не открива нищо.

— Може да е бил повреден дълго преди да стигне до ексмутския бряг и бурята го е подмятала, докато не започва отливът, който го отнася навътре в морето.

Пендъргаст започна отново да крачи напред-назад.

— На всеки шест часа отливът сменя прилива. Подхвърлян от вълните кораб няма да стигне много далече. Поне малко отломки щяха да бъдат изхвърлени на брега. – Той махна с ръка. – Ние се въртим в кръг. Не забравяй, че това не е единствената загадка. Съществува и мистерията с вещиците.

— Да не искаш да ми кажеш, че вярваш на Бойловата история за избягалите от Салем вещици?

— Драга Констънс, в нищо не вярвам. Надявам се, че и ти няма да се поддадеш на този импулс. Да се оставим единствено на фактите да ни водят. Фактите ме насочват към соленоводните тресавища около Ексмут и онова отдавна запустялото селище. Довечера ще отида да го претърся.

— През нощта?

— Естествено, нали ще бъде разузнаване. Не трябва да ме виждат.

— Ще дойда с теб.

— Нищо подобно няма да правиш. Сам в мрака ще мога да се придвижвам много по-лесно. Може да се наложи да пресичам водните канали, а ти, за съжаление, така и не се научи да плуваш. Освен това си спомни неприятностите, които произлязоха от последната ни полева… ъъъ… операция.

— Имаш предвид полевата операция в Ботаническата градина? Доколкото си спомням, точно тази операция ти спаси живота. Както би уточнил нашият приятел сержант Гавин – „просто казвам“.

Устните на Пендъргаст трепнаха в нещо, което би могло да се приеме като веселие или съгласие с казаното.

— Констънс, онова, което бих искал да свършиш, е утре сутринта да идеш в Салем. Доколкото знам, там има много атракции, включително Къща на вещица, Тъмница за вещици с музей. Паметник на процесите срещу вещиците, да не говорим за Обиколка на града на вещиците със сегуей.

— Обиколка със сегуей [20] Двуколесно превозно средство захранвано от литиеви батерии. – Б.пр. ? Сигурно се майтапиш.

— По-важното е, че Салем е дом на Обединения уикански [21] Уика – съвременно неоезическо религиозно учение. Някои от последователите се отъждествяват с вещици и вещери. – Б.пр. съюз. – Той и подаде визитка. – Някоя си Тифани Брукс, известна като Призрачния гарван, оглавява съюза и е водач на вещерското сборище.

Констънс взе визитката.

— Неоезичници? Бяла магия? И какво се очаква да открия?

След тези думи Пендъргаст и подаде лист хартия с рисунка върху него. Когато го погледна, видя, че са символите, изрязани в плътта на историка, както и грубите букви на ТАЙБАНЕ.

— Търсенето в интернет даде този резултат. Освен това си спомни какво ни каза Бойл. Надпис, открит в центъра, изоставената вещерска колония, съществувала някога във вътрешността на тресавищата? – Той кимна към листа. – Това е надписът и тези са символите – поне според един отдавна починал археолог със съмнителна репутация.

Констънс се вторачи в листа.

— Нали не мислиш, че убиецът на историка, изрязал тези неща в трупа, е бил…