Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Движейки се енергично, погледна часовника си. Осъзнаваше нарастващото и нездравословно вълнение, което сега нямаше време да потисне напълно. Ако ще го правя, най-добре е да стане бързо… Макар в спешното отделение да нямаше охранителни камери, съотношението между пациенти и сестри беше три към едно – една сестра на трима пациенти, затова не можеше да рискува да влезе просто така в стаята на някой от болните, защото дежурната сестра със сигурност щеше да го последва, питайки се кой е той и какво прави. Трябваше да благодари на бога за регламентираните от профсъюзите почивки. Сестрата току-що беше взела своята, за което той знаеше предварително.

Мина бързо край сестринското помещение и влезе в единичната стая, където лежеше осемдесет и две годишната пациентка Фредерика Монтоя в последен стадий на деменция и застойна сърдечна недостатъчност. На таблицата с данни, която висеше на таблата на леглото, беше сложен печат: „Не съживявай!“. Никой нямаше да долети, когато системата за наблюдение на жизнените показатели подаде сигнал, но все пак щяха да дойдат достатъчно скоро, затова трябваше да работи много бързо.

Старата жена беше на прага на смъртта. Значи Констънс, дори да знаеше какво ще направи, не можеше да възрази на неговите действия.

Влезе в стаята и затвори вратата. Пациентката лежеше на леглото в безсъзнание, свързана с апарат за дишане. Беше очевидно, че умира, макар да не бързаше. Нейните жизнени показатели, които се виждаха на монитора в дъното, бяха слаби, но стабилни.

Диоген бързо отвори кутията с хирургическия комплект, извади игла и вкара в инфузията внимателно пресметната смъртоносна доза морфин. Въздействието на обезболяващото на практика щеше да е мигновено, затова се зае с работата, без да я чака да издъхне. Дръпна завивките, обърна я на една страна, разтвори нощницата и бързо направи срез в долния край на гръбнака. Работеше много внимателно и бързо. Докато действаше, жизнените й показатели започнаха да стават колебливи и по времето, когато извади cauda equina , вълнообразната линия стана равна и задейства цяла поредица предупредителни сигнали. Диоген бързо пъхна „конската опашка“ в стерилна епруветка и я запечата, а после я прибра в хирургическия комплект.

Преди да успее да започне втората част на своя план обаче, вратата се отвори – ужасно жалко, че не можеха да се заключват – и влезе не сестра, а лекар. Мъжът се спря, попивайки сцената – мъртвата жена, легнала на една страна, кървавия срез и след това нададе вик, втурвайки се към Лейланд в инстинктивен ужас:

— Докторе, какво, за бога… – Викът на лекаря бе прекъснат от забития нагоре в гърлото му дълъг скалпел. Лейланд отскочи назад и едновременно му преряза гърлото, като дори успя да избегне изригналата кръв. Лекарят рухна на земята със затихващо гъргорене. Без да губи време, Лейланд хвърли поглед към баджа с името му, изтича до вратата и погледна навън. По коридора бързаше сестра в отговор на сигнала.

— Сестра, с доктор Грейбън поехме нещата в свои ръце. Няма нужда от вашата помощ – каза й той. – Това е случай, неподлежащ на съживяване. Скоро ще свърши. Моля, нека й осигурим нужното достойнство.

После леко затвори вратата.

Разполагаше с неочаквана възможност, която не биваше да изпуска. Обърна лекаря по корем. Хвана тъканта на бялата престилка и я сряза със скалпела. След това направи същото с ризата и разголи гърба на мъжа. Имаше нещо в неговата белота и извивка, което го възбуди, предвкусвайки, че ще го среже. Опипа гръбначния стълб и знаейки къде трябва да направи среза, заби скалпела и го изтегли надолу само от едната страна на гръбнака, както трябваше, за да може под ъгъл да стигне до cauda equina .

От среза потече кръв, но не много, което улесни работата му. Отвори долния край на гръбнака и издърпа „конската опашка“, наречена така заради масивния сноп нервни влакна, който приличаше на връзка от хиляди сиви косми.

Неочакваният втори екземпляр щеше много да помогне. Не беше имал намерение да убие младо и здраво човешко същество, но не можа да го избегне. Сега щеше да разполага с голямо количество материал, с който да работи, което не само щеше да направи формулата безопасна, но и да позволи завършването й за много по-кратко време.

Напъха снопчето тъкан в епруветката при другата и се захвана да замаскира убийството. Използва скалпелите си, за да среже гърлото на лекаря още няколко пъти, обезобрази лицето му, след това наряза гърба му на ивици, за да скрие среза. Кой можеше да са помисли, че този тип има толкова кръв във вените си… Продължи да съсича торсовете на двете жертви със скалпелите, като ги обръщаше насам-натам много внимателно, за да не се изпръска с кръв. Правеше всичко възможно срезовете да изглеждат като нанесени от луд човек. Чувството, че скалпелът е в плътта: първо съпротивата, усещането после за внезапно поддаване, кървавите пръски, които бързо намаляваха. Чувстваше се разочарован, че не може да се бави, за да се наслади напълно, но времето ужасно го притискаше.