Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Докато сменяше самоличностите, Диоген изведнъж изпита тъга, че така внимателно създаденият и дълго отглеждан доктор Уолтър Лейланд от Клюистън, Флорида, скоро ще срещне смъртта си. Донякъде беше като смъртта на добър приятел. Налагаше се да прави жертви. А и между другото, никога не беше обграждал самоличността на Лейланд с грижите, които беше осигурявал на Хюго Мензес, да речем, или на Петру Лупей. Всъщност Лупей беше неговият шедьовър – напълно необорим, невъзможен за проследяване, изцяло истински, с действителен номер за социално осигуряване, старателно разработен и изграден: името, зад което беше решил да се крие до края на живота си.

Лейланд грижливо прибра дрехите и обувките на Петру Лупей в свръхголямата лекарска чанта. Върху тях сложи тясна кутия от неръждаема стомана, в която се съхраняваха хирургическите инструменти на добрия стар лекар, кутийка за контактни лещи и малко шише със сценична боя за коса заедно с очилата и портфейла на Лупей.

Освен всичко друго в чантата имаше и малък контейнер за пренасяне на човешки тъкани.

Скоро колата щеше да предизвика голям интерес у полицията. Беше наета от доктор Лейланд и неговото ДНК щеше да е навсякъде из нея. Нищо не можеше да направи. Взетите проби за ДНК от колата щяха да съответстват на доктор Лейландовите, както и взетите отпечатъци. Сравняването на ДНК-то и пръстовите отпечатъци щеше да стигне само дотук, защото случаят щеше да се окаже решен много бързо. Втори човек на този свят имаше същото ДНК като на доктор Лейланд и той се казваше Диоген Пендъргаст. За съжаление неговото ДНК беше в базата на ФБР. Но това второ търсене вероятно нямаше да бъде проведено, щом веднъж успееха бързо да установят самоличността на Лейланд. Дори и да го проведат обаче, Петру Лупей се беше погрижил старателно да не им оставя официални данни за своето ДНК. Нищо в колата не можеше да бъде свързано с него.

Прекрасно!

Затвори чантата и излезе от гаража по предварително разузнат маршрут. Той щеше да осигури заснемането на доктор Лейланд от охранителните камери, разположени в периметъра на болницата. Още веднъж си помисли, че колкото по-бързо свърши с това, толкова по-добре.

Пое надолу по Югозападна деветдесет и четвърта улица, прекоси потъналия в зеленина болничен двор и скоро се озова пред главния вход. С Баптистката болница бяха свързани близо две хиляди лекари, затова не се боеше, че някой може да се усъмни в него. Вече се беше погрижил разрешителното му да бъде одобрено – проста работа за всеки лекар във Флорида с препоръки и минимални хакерски умения. Прокара магнитната лента на баджа през четеца под внимателния, но дружелюбен поглед на охраната и влезе в просторното фоайе. След като предварително се беше запознал с разположението в болницата, той закрачи енергично покрай множество камери към асансьорната ниша, придавайки си делови вид. Качи се на асансьора за спешното отделение. На този етаж имаше и няколко операционни зали.

Лейланд знаеше, че всеки непознат лекар, който влезе в спешното, ще бъде разгледан внимателно и може би спрян от някоя сестра, макар и с дружелюбното: „Докторе, мога ли да ви помогна?“. За да намали тази вероятност, преди да влезе в отделението, се отправи към операционните и използва баджа, за да отвори вратата на съблекалнята. Там срещу редицата шкафчета намери онова, което търсеше: автомат за операционни работни комплекти, голям колкото гигантска кантонерка. Той прокара баджа през четеца и предната стъклена вратичка се отвори, позволявайки му да си избере нужния размер. След това бързо облече панталона, туниката и си сложи шапката. Сега вероятността някой да се усъмни в него беше значително по-малка.

Оттам се отправи надолу по коридорите към предварително избрания склад. Беше изработил точен времеви план на цялата акция. Отново сполучи да влезе с помощта на баджа. В това помещение нямаше охранителни камери, нито в коридора, успореден до него – това беше съдбоносно за неговия план.

Извади кутията с операционните инструменти и остави лекарската си чанта на една лавица в задната част, скривайки я зад няколко кутии. После пъхна кутията под колана на панталона си, скрит под операционния екип. След това излезе от склада и тръгна към спешното отделение, използвайки отново баджа си, за да влезе. Трябваше да признае, че охраната в Баптистката болница беше всеобхватна заради нейните размери и местоположението й в район с висока престъпност. В този случай обаче тя беше негов приятел. Разбира се, стига да не се случеше нещо неочаквано. Решаващо за неговия план беше и обстоятелството, че човек трябваше да прокара баджа си през четеца на влизане в района с ограничен достъп, но не и на излизане .