В кулата на главната къща с долепено до лещата на телескопа око Диоген гледаше втренчено бялото й тяло, което се носеше върху синьозелената вода. Дишането му бе учестено, сърцето му блъскаше в гърдите, но с голямо усилие на волята той успя да се откъсне от окуляра.
Центърът за специални операции заемаше почти половин етаж от сградата на „Федерал Плаза“. Представляваше виещ се лабиринт от стъкло и хром, осветен в хладно луминесцентно синьо, с безброй работни станции, устройства за наблюдение; монитори за сателитно проследяване; плоски екрани с всякакви размери; терминали за управление на дронове „Предатър“ и „Рийпър“; стаи за почивка, използвани от оперативните агенти за планиране на операции; шпиони, подслушващи сателитните връзки или прехвърлящи терабайти данни от имейли; федерални ИТ вундеркинди, които разглобяваха мобилни телефони или дешифрираха конфискувани лаптопи. Навсякъде се чуваше нисък шум: пиукането на електрониката, шумоленето на сървърите, жуженето от десетки разговори. Много от сегашната дейност беше съсредоточена върху едно-единствено нещо: преработването на масивни количества данни в опит да се открие местонахождението на Диоген Пендъргаст.
В заградено със стъклени панели помещение в един от ъглите на центъра на конферентна маса бяха седнали Пендъргаст и Хауърд Лонгстрийт. Машина за бял шум защитаваше техния разговор от минаващите край тях. Макар помещението да служеше за един от многото сателитни кабинети на Лонгстрийт из сградата на „Федерал Плаза“, то беше почти голо, като изключим двата лаптопа и телефона на масата и монитора на една от стените.
— Твоето пътуване до Ексмут беше поучително – каза Лонгстрийт на Пендъргаст. – Благодарение на наемодателя сега разполагаме със самоличностите на Диоген и неговата придружителка.
— Не бих заложил твърде много на самоличността му – каза Пендъргаст. – Според мен той има два вида самоличности: дългосрочни като Хюго Мензес, които изгражда грижливо и биха издържали на официална проверка, и краткосрочни като онази, която е използвал за чартирането на самолета. Предполагам, че моят сътрудник Проктър е преследвал някоя от вторите. Те не си заслужава да бъдат разследвани. Трябва да се заемем с дългосрочните самоличности. Не съм сигурен колко още използва, обаче, след като изгуби самоличността на Мензес след случилото се на Стромболи, се съмнявам, че са му останали кой знае колко. Да поддържа живи двама, трима или четирима измислени човека ще е трудно за него.
— Добре – каза Лонгстрийт, – съучастничката му вече е известна. Фактически Флавия Грейлинг е истинското й име. Има дълга и смущаваща история. Няколко агенции за сигурност биха искали да си побъбрят с нея. Интересно е, че по времето, прекарано в Ексмут, е използвала своето истинско малко име.
— Това показва известно презрение към властите, струва ми се.
— Съгласен съм. – Лонгстрийт натисна няколко клавиша и на екрана се появи изображение: млада жена с руса коса, леденосини очи и високи, изпъкнали скули. Снимката очевидно беше полицейска и като се съди по скалата, която сочеше височината й в сантиметри – направена в някоя чужда държава.
— Ето я – обяви Лонгстрийт и махна към снимката. – Един от малкото случаи, когато някой е успял да я арестува. – Той погледна какво пише отдолу. – Родена е преди двайсет и пет години в Кейптаун, Южна Африка. Когато била на четири, двамата й родители са открити пребити до смърт с нещо, което според съдебния лекар е било права бухалка за крикет. Оръжието не било намерено и убийството е приписано на нахлуване в дома с цел грабеж. Останало неразкрито. След тяхната смърт Флавия минава през поредица приемни семейства, у които никога не остава за повече от няколко месеца. Изхвърляли я едно след друго, като често сочели за причина „страх от физическо насилие“. Накрая попаднала под държавна опека, в дом за сираци. В докладите на социалните работници, които са разговаряли с нея, се посочва, че от много ранна възраст е била жертва на сексуално насилие от страна на бащата. Описват я като неадаптивна, агресивна, манипулативна, необщителна, встрастена в бойните изкуства и особено в оръжия – най-вече ножове – истински или приспособени, каквито винаги са намирани у нея и отнемани. И склонна към насилие.
Лонгстрийт използва мишката, за да превърти надолу данните на екрана.
— Не минава много време, преди да я преместят от сиропиталището в поправителен дом. По време на пребиваването й там са отбелязани няколко случая на нападения. В един от тях пребива друг обитател на дома почти до смърт. Накрая, когато била на петнайсет, отправят искане за преместването й в затвор с висока степен на сигурност въпреки нейната възраст. Служителите в поправителния дом просто били неспособни да я контролират. Преди да бъдат приготвени документите обаче, тя успява да избяга. Забива химикалка в окото на един психолог и го убива.
Читать дальше