Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Смит отново кимна.

Капитанът вдигна пистолета и стреля по плексигласовия прозорец веднъж, втори път и го пръсна на парченца.

— Влизаме!

Смит се прехвърли през счупения прозорец и Филипов го последва, стовари се в рулевата рубка и се втурна надолу по стълбата в каютата. Докато затваряше вратата на каютата, той видя една черна сянка да ги следва в рулевата рубка и успя да затръшне вратата в мига, когато федералният се хвърли върху нея.

Успяха да го изненадат.

Чу, че мъжът опитва дръжката на вратата. Филипов осъзна, че първото, което ще направи агентът, е да изпрати по късовълновата радиостанция сигнал за бедствие – SOS от погрешния вид. Освен това бяха уязвими през илюминаторите. Те бяха твърде тесни, за да мине човек, но през тях можеше да се стреля.

— Внимавай за илюминаторите! – излая той.

Хвърли се напред, отвори кутията с прекъсвачите, стисна снопче кабели и ги разкъса сред рой искри. После отвори отсека на акумулатора. Вътре имаше четири корабни акумулатора: два главни и два резервни. Издърпа чекмеджето на шкафа с инструменти, извади чифт клещи с изолирани дръжки и сред поредния рой искри сряза плюсовите кабели – един, два, три, четири.

Корабът потъна в мрак. Край на късовълновата радиостанция. Оставаше радиомаякът. Дали този тип знаеше, че трябва просто да го хвърли във водата, за да получи своя SOS? Само моряк можеше да знае това. Филипов заложи на неговото незнание.

Отиде до гардеробчето за извънредни случаи и извади два сухи водолазни костюма. Хвърли единия на Смит и трескаво започна да навлича другия. Чу Смит да крещи и да стреля два пъти през един от люковете на тавана.

— Облечи го, аз ще прикривам.

Смит го грабна и започна да се бори с него, а Филипов отстъпи с гръб към стената. Покриваше илюминаторите, но не и вентилационните люкове. Беше тъмно и видя сянка да преминава бързо край вентилационния отвор на тавана. Той стреля и го строши. Тогава му хрумна: имаше втори път за каютата през люка на форпика [30] Крайният носов отсек на кораба, който се използва за баласт или друг товар. – Б.пр. и отсека с котвата. Това беше единственият достатъчно голям люк, през който да мине човек. Ако агентът знаеше, че го има, щяха да загазят. А в самия форпик имаше два по-малки люка.

Той забърза към форпика и погледна нагоре към двата вентилационни люка на тавана. В този мрак федералният не можеше да ги види тук долу, обаче горе имаше достатъчно околна лунна светлина, за да видят него, ако се опита да надникне. Филипов зачака. Чу движение в посока на носа. Бавни стъпки по покрива на каютата. След това видя бегла сянка да се появява над люка. Беше готов и стреля.

Люкът се пръсна. Той зачака, опитвайки се да контролира дишането си. Сърцето му блъскаше толкова силно, че не можеше да чува. Мъртъв ли беше? С инстинкта си Филипов усещаше, че не е. Начинът, по който агентът се беше надигнал просто така, тези демонични сребристи очи и как беше убил като робот трима души само за няколко секунди…

В този момент тебеширеното лице на федералния се появи в отвора на разбития люк със същата презрителна усмивка и мазен коментар:

— Най-нещастният човек на земята.

С гневен рев Филипов стреля отново и отново по отвора, в който допреди миг беше лицето. Последва щракане, заради което осъзна, че пълнителят му е празен. Кучият му син.

Смит се появи до него, облечен в оранжевия водолазен костюм.

— Какво ще правим? – Беше уплашен и чакаше като дете заповеди, ужасен от това, че Филипов си изпусна нервите.

Той опита да се овладее.

— Вземи боен чук от шкафа с инструменти. Ще разбием кингстона на охладителната система на двигателя.

Смит се поколеба.

— Ще потънем.

— Точно това е идеята.

— Но…

— Водолазните костюми ще ни спасят. Федералният ще замръзне. Радиомаякът ще се активира, когато корабът потъне, и автоматично ще повика помощ.

Сега Смит разбра плана. Отвори вратата към двигателния отсек и откри големия люк на дъното, където беше всмукателният клапан.

— Чакай. Парите! – Боже мили, едва не ги забравих. Филипов отключи склада. Там имаше шест малки непромокаеми сака, в които лежаха дяловете на всички. Той ги издърпа, прехвърли три през едното си рамо и даде три на Смит.

— Те ще плуват.

— Обаче от Бреговата охрана ще се чудят…

— Мамка му! Защо им е да ги отварят? Ще кажем, че сме си събрали дрехите вътре.

Смит кимна.

— А сега удари този всмукателен клапан. С все сили!