Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

— Почти напълно?

— Има усложнение. С цел да завърша работата, трябва само веднъж да приготвя оригиналната формула

— Защо?

— Обяснението е сложно.

— Този отговор изобщо не ме задоволява. Нима искаш да кажеш, че трябва да извършиш извличане от човешка конска опашка?

— Да.

— Можеш да се сдобиеш с caiida equina от някой труп.

Диоген поклати глава.

— Боя се, че така няма да се получи. Извлекът от снопчето нерви трябва да е пресен. Нали разбираш – много пресен. Добит в самия миг на смъртта. Изследователите медици, които използвах – всички стигнаха до това заключение.

Видя как лицето на Констънс запламтя от гняв.

Тя каза тихо с острота на бръснач в тона:

— Ти ме излъга.

— Онова, което обещах, беше вече да няма пострадали човешки същества. Това е вярно – няма пострадали хора. Вярно е и че ако бях отнемал живот, моето изследване щеше да е много по-лесно и евтино. Обаче знаех, че ще си против. И… аз вече не съм убиец.

— Значи още не си отнел човешки живот, но скоро ще го направиш. Колко отвратително.

— Констънс, моля те, позволи ми да обясня.

Констънс мълчаливо се вторачи в него.

— Става дума за живот, който така или иначе ще бъде отнет. Нали разбираш, след три дни Лушъс Гери ще умре от смъртоносна инжекция в затвор в Южна Флорида. Той е изчерпал всички молби за помилване и губернаторът няма да отложи отново екзекуцията. Гери е социопат, който не е изразил ни най-малко разкаяние. Напротив, хвалел се колко много се е наслаждавал на стореното. Този ужасен човек, този убиец и насилник на жени ще умре, независимо дали ще направя нещо или не.

Той млъкна и погледна настойчиво Констънс. Тя нищо не каза, а на лицето й отново се беше изписало онова неразгадаемо изражение.

— Опитай се да разбереш. – Сега Диоген говореше по-бързо. – Имам нужда от конската опашка – от съвсем прясна cauda equina за химическия синтез, необходим за пресъздаване на подобрената формула. Не може да синтезираш лекарство от нищото. Трябва да знаеш неговата химическа структура. Трябва да го дам за анализ и за определяне на химическата структура на определени съединения. Говорим за сложни протеини и биохимични съединения, които имат милиони атоми в една-единствена молекула, обвити по сложен начин. През осемнайсетте месеца, докато моите биохимици анализираха проблема, научих доста неща. Щом успея да получа проба от оригиналната формула, работата ми най-накрая ще бъде завършена.

Констънс продължаваше да мълчи. Диоген се разстрои от непроницаемостта на нейното изражение.

— Констънс, умолявам те, премисли добре това. Става дума за еднократен процес. След това синтезът на еликсира ще бъде свободен и ясен. Никой няма да бъде наранен – Гери така или иначе вече е мъртвец.

— И как планираш да се сдобиеш с неговата „прясна“ cauda equina ? – Гласът й беше хладен, много хладен.

— След екзекуцията патолог трябва да проведе аутопсия. Ще уредя аз да бъда този патолог. Щом се сдобия с конската опашка, ще извлека онова, което ми е нужно, и ще го донеса на Халсиън. Ще го биосинтезирам в лабораторията, която построих. Всичко е подготвено, като изключим cauda equina . Няма да са нужни повече трупове. А ти, моя мила Констънс, ще възстановиш напълно своята младежка жизненост и здраве. Моля те, Констънс. Моля те!

Той замълча, но внимателно я наблюдаваше. Тя мълча в продължение на цяла вечност, както му се стори, сякаш се бореше с някакъв вътрешен конфликт. След това късо и едва доловимо каза:

— Добре.

Заля го вълна от облекчение.

— Благодаря – каза той. – Благодаря, че прозря логиката на положението. Оставям те да си оправяш багажа. До утре сутринта в осем.

Той се обърна с усмивка и излезе от стаята.

Среднощното море приличаше на накъдрено стъкло, докато лунният полумесец се издигаше на хоризонта – съвършена нощ за подобна работа. Застанал зад щурвала, Филипов хвърли поглед на джипиес картографа. Беше поел по маршрут право на юг от заливчето Бейли, минаващ покрай южното ъгълче на остров Мачаяс Сийл, избягвайки крайбрежието на остров Гранд Манън и неговата флотилия от рибарски кораби. Той търсеше води, по-дълбоки от тези за траулери, а според картите мястото беше падината Джордън. Сега се намираха на петдесет мили от брега, все още в изключителната икономическа зона на САЩ, само че извън границите на териториалните води. Радарът показваше, че в обсега му на действие няма кораби – рибарски или някакви други. Това беше една от най-дълбоките части на континенталния шелф и заради това прословута като лошо място за риболов. Трупът щеше да стигне до дъното и повече никога нямаше да се покаже отново дори и в мрежата на някой траулер.